Испания и коронавирусът: история за една предизвестена трагедия

От болниците в Бергамо до молитвите на папата в Рим, Италия се превърна в символ на епидемията на коронавируса в Европа. Но след като разпространението на заразата в страната се забави и броят на смъртните случаи започна да намалява, светът насочва поглед към Испания, която беше засегната наравно, ако не дори по-тежко от Италия, пише Фернандо Джулиано за Bloomberg.

Испания има над 130 хиляди потвърдени случаи на заразени с коронавирус, а жертвите на болестта в страната са 12 хиляди. Смъртността е по-ниска от италианската в абсолютни стойности, но значително по-висока, ако се вземе предвид, че Испания има много по-малко население. По-лошото е, че премиерът Пердо Санчес, подобно на колегите си във Франция и Великобритания, игнорира здравната криза, нарастваща в Италия, преди да премине към драконовите мерки за ограничаване на заразата, които можеха да спасят хиляди животи.

Сред най-безразсъдните решения беше допускането на демонстрации в Мадрид на международния ден на жената (8 март). Над 120 хиляди души излязоха по улиците, въпреки че Испания вече имаше над 500 потвърдени случаи на заразени с коронавирус. Правителството въведе мерките за преустановяване разпространението на заразата в средата на март, които след това бяха допълнително затегнати и включиха забраната на всички икономически активности, които не са от ключово значение спрямо ситуацията, до 26 април. Тези действия започнаха да дават ефект, като ръстът на новозаразените и смъртните случаи започна да се забавя, но не могат да помогнат на хората, които вече са заболели.

Испанското правителство би трябвало да е особено предпазливо, имайки се предвид крехката здравна система на страната. Фернандо Саймън, директор на Координационния център за спешна превенция на здравното министерство на Испания, заяви в началото на кризата, че страната разполага с приблизително 4400 легла за интензивно лечение за население от близо 47 милиона. За сравнение - Германия, чиято популация е от близо 84 милиона, започна кризата с 28 хиляди легла за болни в критично състояния. Испанското правителство побърза да отвори нови болници, но докторите вече се сблъскват с недостиг на материали, подобно на тези в Италия, и трябва да взимат решения как да приоритизират разпределението на недостатъчните си ресурси.

Останалата част от политическата класа също не помогна. Испания е федерална държава, където автономните региони имат власт над голям набор политики, включително в здравеопазването. Премиерът Санчес в крайна сметка поиска извънредни правомощия за своето правителство. Опозиционната дясноцентристка Народна партия междувременно атакува Санчес след решението му да преустанови всички дейности, които не са от ключова важност в момента. Междувременно Пабло Иглесиас, лидерът на лявата партия Подемос, която управлява страната в крехка коалиция със социалистите, се опита да използва извънредната ситуация, за да прокара своята програма за бързи национализации.

Подобно на Италия, Испания се изправя пред огромна икономическа криза. Страната излезе силна от дълговата криза, като се представяше по-добре от останалите държави в еврозоната в продължение на години. Но Мадрид не успя да свие значително публичния си дълг, който все още се равнява на над 95% от брутния вътрешен продукт на Испания. Европейската централна банка вече обяви програма за изкупуване на облигации за 750 млрд. eвро, която донякъде ще помогне на Мадрид. Въпреки това кризата ще увеличи дълга на страната, който ще стане трудно управляем в бъдеще.

Сега Испания призовава останалата част от еврозоната да прояви солидарност чрез издаване на т.нар. „евро облигации“. Това обаче е много малко вероятно да се случи скоро. Засега Испания ще трябва да разчита до голяма степен на ЕЦБ и на себе си. След неувереното начало на мерките за борба с коронавируса ще се наложи Санчес да покаже своята решителност.