Коронавирусът и автократите: Не пропилявайте пандемията

Тъй като голяма част от света е затворена, коронавирусната пандемия се превърна в повод за ограничаването на личностните свободи навсякъде. На повечето места тя се използва и като извинение за отслабването на демократичните институции и налагането на авторитарен подход, който може да продължи и след като настоящата здравна криза отмине, пише The Wall Street Journal.

По-рано този месец в Русия президентът Владимир Путин прокара през парламента премахване на лимитите за периода, в който той може да остане на власт. Това се случи във времена, в които страхът от коронавируса завладя обществото, правейки невъзможни протестите срещу конституционните промени.

В Боливия временното и неназначено чрез избори правителството отложи президентските избори, насрочени за май. В Унгария премиерът Виктор Орбан се придвижи напред законодателството, което ще му позволи да управлява с укази и да се преследват хората, разпространяващи “лъжи”.

В Израел партията на премиера Бенямин Нетаняху използва кризата около коронавируса тази седмица, за да спре опозицията, която спечели мнозинство на изборите през март, от поемането на контрол върху процесите в парламента. Отделно решение на израелското правителство да преустанови временно дейността на съдилищата също попречи на корупционния процес срещу Нетаняху, който трябваше да започне на 17 март.

“За политиците по света с авторитарно мислене коронавирусната криза се превърна в дар”, заяви Кати Пири, представител на Дания в Европейския парламент, родом от Унгария.

“Тези хора никога не оставят добра криза пропиляна”, заяви още тя. Според нея, имайки се предвид тревожността на  обществата в много поляризираните страни, в момента всичко е възможно.

Разпространението на коронавирусната пандемия, което само през последните 2 седмици уби хиляди хора в Европа и САЩ, вече доведе до безпрецедентни рестрикции на фундаменталните свободи в голяма част от Западния свят.

Следвайки китайския подход за овладяване на заразата чрез преустановяване на обществения живот, Италия и други европейски държави, както и някои местни правителства в САЩ, забраниха на гражданите да излизат от домовете си, освен когато това не касае базови нужди.

“Краят на свободата” се превърна във водещо заглавие на Daily Telegraph, когато Великобритания се присъедини към държавите на Стария континент, въвеждащи пълна карантина тази седмица.

Тези рестрикции, дори водещи до отлагането на избори в някои страни, сами по себе си не променят демократичния характер на нациите. 

Според Франсоа Хайсбург, бивш френски служител по отбраната и специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания, националните лидери днес ще бъдат съдени най-вече по това колко способни са се оказали да се справят със заразата. “Въпросът е дали ние ще победим, или ще изгубим пред лицето на врага, а врагът този път е вирус”, добавя той.

“Някой политици ще направят каквото могат, за да спасят нашите животи и нашата демокрация, а други - автократичните, ще се възползват, за да увеличат силата си. Но това, което ще определи кой е печеливш, е това кой ще се справи по-ефективно с вируса”, твърди още Хайсбург.

Проблемът, разбира се, е, че коронавирусната пандемия избухна в света във времена, в които демокрацията вече беше подложена на атаки - както заради възхода на авторитарните лидери от Филипините през Турция до Бразилия, така и заради китайските усилия страната да се представи като алтернативен модел на западния либерален ред.