Споразумението между Путин и Ердоган е лоша новина за Европа

Споразумението между турския президент Реджеп Ердоган и руския му колега Владимир Путин за прекратяване на огъня в Идлиб не може и няма да бъде спазено. Въпрос на дни, седмици или месеци е сблъсъците в сирийската провинция да бъдат подновени, пише Боби Гош за Bloomberg.

Договорката между Анкара и Москва ще се разпадне по същата причина, поради която се разпадна и предишната – за режима на Башар Асад в Сирия приключването на хуманитарната криза не е от полза. В Идлиб, както и навсякъде другаде, стратегията на Асад е да изгони цивилното население чрез максимален натиск и след това да поеме контрола над изпразнените села и градове.

Както Емили Хокайем, анализатор за Близкия изток от Международния институт за стратегически изследвания, отбелязва, хуманитарната криза е причината, а не продуктът, от военната кампания на Асад. Това е единственият начин, по който той може да окаже натиск върху международната общност и да получи признанието ѝ за законен лидер на Сирия.

Ако неофициалният слоган на режима е „Асад или изгаряме страната“, то кодът да е „... и изпращаме милиони бежанци във вашите“.

Сега диктаторът в Дамаск ще използва трусовете, за да си подсигури териториите, които вече са превзети, и за попълване на армията. Вероятно е той да помоли Путин за въздушно прикритие, за да продължи със следваща офанзива. 

Още по темата

Турция иска солидарност, която няма да получи от никого

ЕС не трябва да поема цялата тежест на войните в Близкия изток

Путин и Ердоган постигнаха споразумение за Сирия

Дали Путин ще му осигури подкрепа зависи от множество фактори – желанието му да види Асад отново начело на цялата страна, икономическите интереси спрямо Турция и амбицията му да покаже, че Русия решава сама какво ще се случва в Сирия. Възможно е след известна пауза Путин отново да позволи нападение в Идлиб от силите на режила – той няма друг начин да помогне на Асад да запази Сирия цяла.

От своя страна Ердоган ще използва паузата, за да се фокусира вурху конфликта си с Европа по отношение на сирийските бежанци. Има малка вероятност стотиците или хиляди мигранти, които се струпаха на границите между Турция и Европа миналите седмици, отново да се върнат по домовете си. Турският лидер използва подобна заплаха като тази на Асад към целия Европейски съюз: Осигурете ни повече пари за задържане на бежанците или ще ви ги изпратим в Европа.

Миналата седмица той изглежда се насочи към изпълняването на заплахата си, като отвори границата между Турция и Гърция. Гърция отпрати 26 хил. души на границите си, много от тях се завърнаха в турските градове, от които идваха, но някои остават на „ничията земя“ между двете страни.

Европейските институции предоставиха на Гърция финансова помощ, за да удържи натиска на границите си, като основно обаче разчитат на това, че Ердоган няма да изпълни заканите си и броят мигранти на границите няма да нарасне до милиони.

В миналото Европа успяваше да предотврати заплахите на Ердоган, предоставяйки на Турция значителни средства, за да задържи бежанците. Но общественото мнение в страната се насочи срещу милионите бежанци, така че финансовата подкрепа може да не помага на ЕС още дълго.

Най-вероятно Ердоган ще предложи на ЕС две опции – да приеме част от бежанците или да продкрепи плана му за изпращането на милион от тях в „сигурната зона“ в североизточна Сирия. И двете са неприемливи за европейските лидери, които се притесняват от конфликти срещу миграцията и не искат да се поддават на натиска от Турция. По-рано ЕС отхвърли плана на Анкара за „сигурна зона“ и заплаши Турция със санкции и оръжейно ембарго.

Напрежението между Ердоган и ЕС напълно устройва Путин: откъсването на Турция далеч от Западния блок е дългогодишна руска цел. Това обаче е твърде тънка нишка, върху която да се закрепи примирието между Анкара и Москва. Едно е ясно - то няма да продължи.