Цените на имотите в Париж, Берлин и Дъблин догонват лондонските
Brexit насочва все повече инвестиции към континентална Европа
07:56 | 18 февруари 2020
Наскоро UBS класира Париж за най-недостъпния голям град в света, като изчисли, че за квалифициран работник ще са необходими заплатите за 15 години, за да си позволи 60-квадратен апартамент в центъра на френската столица, пише Bloomberg. За момента един квадратен метър в Париж все пак е по-евтин в долари, отколкото в Сан Франциско, Лондон или Ню Йорк. Разликата обаче се стеснява.
И не става въпрос само за Париж. Европейският регион е дом на някой от най-колоритните пазари на имоти в света, когато става въпрос за ръста на цените. Миксът от рекордно ниски лихви, стабилното икономическо представяне и въздействието от Brexit тласка купувачите към континенталните градове.
Цените на имотите в Амстердам, Берлин и Дъблин са нараснали съответно с 39%, 38% и 22% от юни 2016 г. насам според Knight Frank. Като се има предвид, че растежът на заплатите в еврозоната е едноцифрен, то увеличението изглежда още по-значително.
Гласоподавателите са разочаровани от мерките на властите. Обещанията за насърчаване на строителството, с което да се предложат на пазара необходимите имоти, не успяха да се движат в крак с търсенето, което значително увеличи цените. Това доведе до редица мерки, включително замразяване на цените на наемите, каквито предложения има в Ирландия и Гемрания.
Съдейки обаче по опита на Париж, който контролира наемите, подобни действия може и да нямат желания ефект, когато става въпрос за понижение на цените на имотите.
Централните банки може да имат по-голям успех с коз, който е от значение на пазара: ипотеките. Докато Европейската централна банка обмисля дали да не премине към промени, имайки предвид увеличаващите се разходи за жилища, националните централни банки казват на кредиторите да следят внимателно нивата на потребителския дълг.
Швеция, която не използва еврото, но има отрицателни лихви, постигна известен успех за охлаждане на цените на жилищата чрез ограничения, които въведе в стойността на заемите и строги правила за погасяването им.
И все пак ако евтините кредити бяха единственият проблем, щяхме да станем свидетели на балони и увеличаващи се нива на дълга в 19-те държави от еврозоната - нещо, което не се случва. Сегашният бум е тясно свързан с градовете, които привличат както финансовия капитал, така и индустриите, търсещи служители, като магнит.
Brexit ускори този процес, като няколко града от еврозоната се състезават с Лондон за служители и компаниите, които искат да изместят централите си извън Великобритания. Навлизането на технологиите и финансовите услуги след 90-те години на миналия век като цяло облагодателстваха градовете, където работна ръка продължава да се увеличава.
Фактът, че много европейски градове привличат туристи води до допълнителни пречки на фона на прекаления човекопоток в тях, навлизането на Airbnb, както и по отношение на свободните имоти.
Спукването на балона на недостъпните жилища не е лесно за изпълнение. Увеличаването на предлагането чрез изграждане на повече домове и намаляване на търсенето чрез кредитни ограничения могат да засегнат "вътрешните" лица на жилищния пазар, за да подобрят ситуацията за "външните". Това всъщност може да бъде скъпо политическо начинание.