Управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че разхлабената парична политика на финансовата институция удря спестителите и засилва цените на активите, като призова правителствата да направят повече за стимулиране на икономиката, съобщава Bloomberg.
Коментарите в Европейския парламент в Страсбург намекват за нарастващата загриженост сред централните банкери, че функционирането на валутния съюз е непълно. Дори доверието към ЕЦБ е поставено под съмнение след години, в които централната банка не успява да постигне целта си за инфлацията, въпреки противоречивите мерки, включително отрицателни лихвени проценти и покупки на облигации. Именно поради тази причина през тази година под ръководството на Лагард ЕЦБ започна преглед на дейността.
„Колкото по-дълго продължават стимулиращите мерки, толкова по-голям е рискът страничните ефекти да станат по-изразени“, каза тя. В същото време, по нейните думи, когато лихвите са ниски, фискалната политика може да бъде много ефективна.
„Фискалните стимули могат да подкрепят инерцията в еврозоната, което от своя страна ще засили ценовия натиск и в крайна сметка ще доведе до по-високи лихвени проценти“, обясни управителят на ЕЦБ.
За разлика от управителя на Федералния резерв Джером Пауъл, който се обърна към американските депутати по-рано във вторник, Лагард не спомена коронавирусната епидемия във встъпителните си думи. Разпространението на вируса се превърна в икономически риск за централните банки, тъй като заводите спряха работа, а веригите за доставки са прекъснати.
Пауъл заяви, че внимателно следи възможностите негативните ефекти от вируса върху китайската икономика да се прехвърлят към останалия свят.
Лагард повтори дългогодишните призиви на ЕЦБ за фискална подкрепа, структурни реформи, пълен банков съюз и съюз на капиталови пазари.
„По-устойчивият икономически и паричен съюз с тези елементи не би помогнал просто да защитим жизнения си стандарт от неблагоприятни вътрешни и глобални развития“, каза тя, като добави, че той също би подкрепил и влиянието на Европа в света, включително като направи еврото по-привлекателно в световен мащаб.
Икономиката на еврозоната се опитва да се справи с предизвикателствата след мрачното четвърто тримесечие, в което заводите останаха затънали в производствена рецесия. Въпреки че има някои сигнали, че най-лошото от икономическото забавяне е минало, коронавирусът влоши перспективите в момент, когато ЕЦБ се оказа с намалени боеприпаси.
Това би могло да предизвика допълнителни призиви за фискалини стимули в по-заможните страни като Германия - където спадът в индустрията е по-голям. Европейската комисия вече подчерта необходимостта от обновяване на фискалните правила на еврозоната.
Стратегическият преглед на ЕЦБ ще разгледа преди всичко въпроса дали институцията трябва да промени целта си за инфлация „под, но близо до 2%“, като на фокус ще са и теми като изменението на климата и цифровизацията.