Как се създават етични автономни коли?

Не много отдавна технологичните ентусиасти обещаха до 2020 г. автономните автомобили да променят тенденциите и около 10 млн. от тях вече да бъдат по пътищата. Тази прогноза обаче се оказа сериозно надценена, пише Bloomberg. 

Реалният брой превозни средства, които се тестват, е хиляди пъти по-малък, а те все още предимно се управляват в контролирани условия. Компаниите също се отказаха от амбициите си, като се стремят повече да улеснят водачите, отколкото към пълна автономност -  точно както преди време прогнозираха трезвомислещи експерти в автомобилната индустрия.

По-бавното развитие може би е по-добрият вариант, тъй като то би трябвало да помогне за подобряването на сигурността на превозните средства и да даде време на инженерите да се подготвят за други заплахи, като например хакери, които могат да превърнат автомобилите в разрушително оръжие. По-бавното внедряване на технологията дава възможност и за създаването на социален консенсус относно етиката при създаването на автономните автомобили, чиито решения неизбежно ще се сблъскат с морални последици – принудата да се избира например между убийството на пътник в колата чрез врязване в дърво или автомобилът да продължи към близката група пешеходци.

Програмистите ще трябва да подготвят колите да взимат подобни решения, когато възникнат определени условия, а за тях ще им бъде необходима някаква обоснована основа. Имаме много какво да научим – и много грешки, които да направим – преди да достигнем до приемливи решения.

Още по темата

Tesla има преднина от 10 г. по отношение на автономните автомобили

Трябват ни по-интелигентни градове, за да се придвижваме с автономни коли

Необходими ли са автономните таксита на Европа?

До момента само едно национално правителство публикува актуални насоки за това как автономните коли трябва да взимат решения. Това е германското, а официалните насоки на Берлин възприеха строго елитарна визия: „В случай на неизбежни инцидентни ситуации всяко разграничаване въз основа на лични характеристики (възраст, пол, физическо или умствено състояние) е строго забранено“, гласят част от исканията на правителството.

Тази позиция опитва да избягва всякаква дискриминация – на мъж срещу жена, стар срещу млад, квалифициран хирург срещу добре познат местен дилър на наркотици. Това изглежда естествено, въпреки че подобни егалитарни представи биха могли да противоречат на местните културни различия в моралните нагласи, както става ясно от проучване.

Преди години изследователи използваха уебсайт, анализирайки 40 млн. избора, включително теоретични дилеми на автономни коли на хора от 233 региона по света и много различни култури. Проучването установи, че докато хората приоритизират човешките животи над тези на животните и биха искали да спасят повече, а не само няколко живота, те също така предпочитат да спасят младите вместо по-възрастните. Хората от страните в Централна и Южна Америка предпочитат да спасят живота на жените и физически слабите. В много региони допитаните изразяват предпочитания към индивидите с по-висок социален статус – избирайки директори пред бездомни.

Изследвания като това са грубо доказателство за реалните морални предпочитания и как те варират на различните места. Опитът автомобилите да се приведат в съответствие с тях може да бъде добра отправна точка за инженерите. Дори да е така, те обаче не могат да са единственият ръководител за производителите, тъй като преобладаващите морални нагласи се променят с времето. Например исторически на много места расистките или сексистките ценности се запазват, въпреки че според по-голямата част от обществото те са неетични. 

По-добър начин например, според някои експерти, е да се комбинират базираните на изследването разбирания с анализ, изготвен спрямо преобладаващите етични теории, разработени от философи.

В тази очевидно объркана сфера полииците ще трябва да се ръководят от смесица от емпиричното и теоретичното. Когато автономна кола прави избор и убива деца, няма да е очевидно как е взето това решение. Но хората ще искат да знаят.