Когато политическите лидери от Западна Европа се срещнат с колегите си от Централна и Източна Европа, всичко, което искат да дискутират, е кризата на демокрацията и ерозията на върховенството на закона. Приоритет за вторите обаче е демографската криза и обезлюдяването на техните страни, пише Financial Times.
Андрей Пленкович, премиерът на Хърватия, определи обезлюдяването като „екзистенциален проблем на Европа“ в неотдавнашната си среща с новия президент на Европейския съвет Шарл Мишел.
Може би има връзка между кризата на демокрацията и тази на демографията?
ООН изчислява, че от 90-те години на миналия век страните от Източна Европа са загубили около 6 на сто от своето общо население или около 18 млн. души.
В демокрацията числата са от значение. Когато се променят, често се променя и политическата власт. Регионът на ЦИЕ стана свидетел на версия на това явление. Милиони хора заминаха, предимно на запад, а влиянието на либералните политически сили спадна значително като последствие, тъй като голям брой от техните избиратели са сред тези, които избраха да напуснат.
Новият илиберализъм не се основава на политически обещания за затворени граници. По-скоро той обещава суверенен контрол над това кой ще участва в политиката, запазвайки си правото да разграничава местните жители и чужденците в една страна.
Чужденците са свободни да идват и да работят, но никога няма да им бъде позволено да имат някаква фундаментална дума в политическия процес. Това е версия, макар и не толкова крайна по размер и обхват, за начина, по който държавите от Персийския залив се отнасят към работниците мигранти, където те са добре дошли, но не се възползват от предимствата на гражданството.
Създаването на двустепенно общество, разбира се, би довело до негодувание. Липсата на достатъчно млади е другият проблем. В момента младите хора са относително малка част от населението на ЦИЕ. Ниската раждаемост и високото ниво на миграция са причината за тези резултати.
Така изключването на имигрантите от политическия процес в рамките на няколко десетилетия може да доведе до ситуация, при която повечето работещи хора нямат право на глас, докато повечето избиратели са пенсионирани. За да работи такава система, или демокрацията ще загуби своето значение, или режимът ще стане по-малко демократичен.