Роботите са най-големият риск за най-бедните страни

В годините след падането на Берлинската стена през 1989 г. много западни политици приеха, че глобализацията е необратима и ще доведе до увеличаване на доходите за всички, пише в свой анализ за Bloomberg Стивън Кинг, старши икономически съветник на HSBC Holdings. През 2005 г. тогавашният премиер на Великобритания Тони Блеър обобщи част от това самодоволно мислене: „Чувам някои хора да казват, че трябва да спрем и да обсъдим глобализацията. Можете също така да обсъдите дали есента трябва да следва лятото". 

Опитът на западния свят в по-близкото минало показва, че Блеър греши. По-бавният растеж, финансовата криза и в някои случаи нарастващото неравенство в доходите предизвикаха ответна реакция срещу глобализацията. САЩ изглежда вече не желаят да спонсорират модерните версии на институции от Втората световна война, които помогнаха да се определят международните правила на играта. Вместо това Белият дом поставя повече акцент върху "Америка на първо място", отколкото върху международно договорените норми. Един от резултатите е началото на търговска война, която вече се разпростря далеч отвъд двустранния конфликт между Китай и САЩ.

За да се подготвим за бъдещето, си струва да се изучи миналото. В този случай може да се погледне към 19 век -  период, оформен от смесица от колониална амбиция, търсене на природни ресурси, индустриална концентрация и транспортна революция в железопътния сектор и корабоплаването, крепяща се на въглища и пара.За разлика от края на 20-и век, глобализацията през 19 век е свързана най-вече с разминаването на доходите между държавите и регионите. Ръстът на брутния вътрешен продукт на госишна база на глава от населението на Запад обикновено е над 1%. Япония постигна отчете голяма експанзия в края на 1860-те. На други места напредъкът е бил ограничен или не е съществувал.

Различните темпове на растеж доведоха до бързо увеличаване на различията в доходите. Разграничението между западното „имане“ и „нямането“ на други места става все по-очевидно. През 1820 г., когато САЩ все още са били бедна нация, жизненият стандарт на Китай е бил с около 44% по-висок от този в САЩ. До 1900 г. той спадна до едва 13%, преди да падне до само 5% до 1950 г. Опитът на Индия е подобен.

И Китай, и Индия бяха важни за световната икономика на 19 век. Индия беше бижуто на Британската империя. Тя беше пазар за стоки от Великобритания и посредник в търговията между Азия и Европа. Китай произвеждаше луксозни продукти като порцелан и коприна, които бяха предпочитани от европейските потребители. И двете страни изостанаха в икономическо отношение. През 1750 г. Индия и Китай имаха дял от над 57% в световното производство. В навечерието на Първата световна война делът им падна до едва 5%.

Технологичните иновации са сред факторите, които навредиха на търговията на азиатските икономики. Мощността, основана на пара, доведе до огромно повишаване на производителността в Англия и с времето, в други европейски страни. Увеличаването на европейското производство на текстил например намали цените на световния пазар. Тъй като цените паднаха, традиционните производители в доминиращата до преди това текстилна индустрия в Индия, която бе твърде зависима от работната ръка, просто не успяха да останат в бизнеса. След време бързата европейска индустриализация доведе до повече от век деиндустриализация в Индия, и в много случаи до болезнено завръщане към селския начин на живот и прехрана.

Казано по друг начин, дори глобализацията да доведе до по-голям икономически пай, разпределението на парчетата зависи от това как технологията прекроява икономическите отношения. 

Историята на Източна Азия е малко по-сложна, тъй като много държави имаха излишък и не зависеха от чуждестранните парични потоци. Въпреки това проучванията сочат, че свободата за правене на бизнес се е подобрила значително през последните години в места като Китай. Новите технологии, включително 3D принтирането, дистанционното предоставяне на услуги (включително, например, хирургия), могат да дадат възможност на бъдещите потребители да бъдат достъпени по-лесно в целия свят, което води до увеличаване на производството.

И все пак всичко това предполага, че технологията просто ще позволява неравенството в света да намалява. Доказателствата за това обаче бързо избледняват. Бързото нарастване на неравенството в доходите и богатството между региони в САЩ и Европа означава, че цялостната икономическа експанзия опира до това, че има победители и губещи.

Следва да се види ефекта от новите технологии. Все повече работни места се автоматизират поради напредъка в компютърните технологии, роботиката и изкуствения интелект. Едно от последствията е намаляване на работните места. Служителите, останали без работа, биха могли да се съгласят да работят срещу по-ниско заплащане, а това води до понижение на заплатите като цяло. С други думи, технологичната революция изглежда създава голям брой губещи, а победителите правят цяло състояние. 

Онези, които са доставяли само работна ръка - особено за работни места, които са лесни за автоматизиране - ще се сблъскат с проблеми. 

Ако възходът на роботите премахне нуждата от глобални вериги за доставки - или поне ги скъси, изолационистките политики ще възтържествуват. Институциите, които помогнаха да се определят международните правила на играта от края на Втората световна война, ще се разпуснат или ще бъдат изместени. Регионализмът и национализмът ще станат по-вероятни опции. 

Ситуацията би изглеждала забележително подобна на 19-и век, като индустриалната концентрация в някои части на света ще намали цените на произведените от роботи стоки и услуги (днешната версия на парните двигатели). Това би могло да ускори връщането към стоковата зависимост и да увеличи разликата между богатите и бедните нации.

Това може да значи завръщане към друг ключов аспект на глобализацията на 19 век - потоци от хора от Стария към Новия свят. В края на 19 век онези, които бяха бедни, отчаяни или и двете, можеха да си позволят само еднопосочен билет. Мигрантите от Южна или Източна Европа бяха готови да работят за заплати, които подбиват заплатите, получавани от американските работници.

Не е невъзможно да си представим подобен процес през 21 век. Ако роботите доведат до производствен ренесанс в най-богатите страни и пропастта между богатите и бедните страни се разшири, хората в губещите държави ще имат мощен стимул да искат да мигрират. Предвид вероятните демографски тенденции през този век - особено бързият растеж на населението в Африка и Близкия изток - възходът на роботите вероятно ще бъде съчетан с поход на мигрантите.