Покана от Путин ще е първият тест за дипломацията на Джонсън след Brexit

Само два месеца след началото на премиерския си мандат Борис Джонсън се оказа изправен пред дипломатическа дилема – трябва ли да приеме поканата на руския президент Владимир Путин да присъства на парад в Москва, отбелязващ 75-годишнината от края на Втората световна война, пише Financial Times. Изминаха почти две години, откакто руски военни разузнавачи бяха обвинени за отравянето на бивш шпионин в Солсбъри, използвайки смъртоносен нервен агент. Отношенията между двете страни все още са крехки, а Москва отказва да предаде обвинените в извършването на атаките.

Лондон трябва да претегли опцията да откаже поканата на Кремъл срещу необходимостта за Великобритания, която тази седмица се разделя с Европейския съюз, да демонстрира, че все още е глобален играч.

Британските дипломати трябва да изяснят няколко въпроса – първият е относно естеството на парада през май. Ако това е демонстрация на военна мощ с любимите на президента Путин ядрени ракети, Джонсън трябва да пропусне. Истинското честване, включващо оцелели ветерани, е съвсем различно.

Вторият и по-широк въпрос е относно контекстът на събитието. В Йерусалим миналата седмица Путин предложи среща на върха на лидерите на Русия, Китай, САЩ, Франция и Великобритания – петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, за да дискутират „настоящите предизвикателства и заплахи“. В такъв случай Великобритания трябва да се възползва от шанса си да покаже, че след Brexit тя все още заема заслужено място на масата на големите глобални играчи.

Френският президент Еманюел Макрон, който никога не се отдалечава от светлината на прожекторите, вече прие поканата за визита в Москва.

Още по темата

Как Борис Джонсън може да послужи за пример на Европа?

Кралицата одобри законопроекта за Brexit

Британците се доближават до Brexit, а часовникът за търговска сделка вече тиктака

Някои други столици – най-вече Киев, могат да поставят под въпрос дали членовете на Съвета за сигурност на ООН трябва да позволят на Русия домакинството на подобна среща на фона на продължаващите санкции срещу нея за окупацията на Крим и военната намеса в Източна Украйна. И все пак на идеята за среща на върха, която да събере страните, които, както Путин отбеляза, направиха най-много за формирането на следвоенния световен ред, трябва да се отдаде известна заслуга.

За Джонсън решението дали да отиде в Москва представлява малка част от много по-голямо предизвикателство: да започне да оформя независима външна политика. Една от задачите - вече предмет на преглед - е да се установи как след Brexit Великобритания вижда своята глобална роля, къде може да я играе и как тя да се приведе в съответствие с националните интереси на страната.

Другият важен въпрос за Великобритания е да балансира свободата да предприема независими инициативи, имайки се предвид загубата на влияние, което налага раздялата с ЕС. От години позицията на Обединеното кралство по важни въпроси се оформя в Брюксел. Сега Лондон трябва да взима трудни избори сам и самостоятелно да изгражда съюзи, с които да ги подкрепи.

Непосредствените тестове за британската дипломация ще бъдат в това може ли да накара правителстватата да постигнат съгласие за по-високи цели за намаляване на въглеродните емисии на разговорите в Глазгоу на фона на опитите за сключване на споразумение с ЕС месец по-късно. До края на годината по тези въпроси – не дали Джонсън ще застане до Путин през май – ще бъде оценена способността на Великобритания да играе сама на глобалната сцена.