Озеленяването на капитализма може и да ни спаси от климатичните промени

50-ото издание на Световния икономически форум в Давос, който се проведе през тази седмица, постави акцент върху климата и околната среда. Политическият и морален проблем се превръща в икономически, а капиталовите пазари се събуждат за идеята.

Разбира се, капитализмът носи своята вина. В последните два века и половина благосъстоянието се увеличава, расте и населението на света, както и потреблението на енергия и количеството на вредните за климата емисии. Без пазарна икономика и натрупване на капитал, без стимулиране на производителността и стремеж към печалба във все повече части на света планетарната газова обвивка вероятно няма да се загрее до степента, в която това се случва сега. Хенрик Мюлер от германската медия Die Zeit разглежда в свой обзор ролята на климатичните изменения в контекст на капитализма.

Капитализмът обаче е и най-добрата надежда в борбата срещу изменението на климата

Сред участниците в тазгодишното издание на Световния икономически форум в Давос тази година бяха: Грета Тунберг, Доналд Тръмп и Ангела Меркел, а също така и няколкостотин топ мениджъри, учени и представители на елита от международната технократска общност. Една от панелните дискусии беше озаглавена „Как да оцелеем в 21-ви век“. Въпрос с огромен обхват, чийто отговор може да разочарова.

Две неща са ясни: Нито индивидуалното поведение, нито глобалната политика биха помогнали на човечеството в спасяването на световния климат. Пред нас стои глобална дилема, която трудно може да бъде разрешена със средствата на подобни решения. Естеството на проблема не се променя. И все пак, има надежда за промяна.

Какви са капиталовите заплахи?

За всички е ясно колко е важен стремежът към печалба, управление на риска и регулациите. Затова и политическият и морален аспект, свързан с климата, се превърна в икономически.

Наскоро Лари Финк публикува „Писмо до изпълнителните директори“. Директорът на най-голямата компания за управление на активи Blackrock прави това всяка година, но този път писмото беше написано с доста сериозен тон. 

Финк пише следното: "Компаниите и държавите, които нито се адаптират към потребностите на своите заинтересовани страни, нито се справят с рисковете за устойчивост, с времето все повече ще се сблъскват с пазарния скептицизъм". Последиците биха били по-високи капиталови разходи.

Това е основна заплаха: Онези, които пренебрегнат климатичните изменения и продължат дейността си като преди, ще бъдат наказани от капиталовия пазар чрез лишаване от средства. За такива компании ще е все по-трудно да набират финансиране и ще трябва да отделят повече средства за инвестиции и придобивания. 

От друга страна, всеки, който стане по-чист в чисто екологичен и като цяло етичен смисъл, в бъдеще ще може да се сдобие с капитал по-лесно“, казва Финк. Компанията Blackrock управлява близо 7 трлн. долара.Тя участва в почти всички германски компании, включени в регионалния индекс DAX.

Blackrock дори настоява компаниите, в които има дял, да разкрият „рисковете, свързани с климата“. Освен това те трябва да изработят сценарий за справянето с тях, съобразен с бизнес модела им. 

Глобалното затопляне и неговите последици отдавна са реалност. В най-добрия случай ефектът от тях може да бъде редуциран. Валежи, бури, горещини и сухи периоди стават все по-чести и и сериозни. Екстремни метеорологични условия застрашават активи от всякакъв мащаб: къщи, предприятия, пътна инфраструктура, цели градове и икономики.

Същевременно нараства натискът да се забранят изцяло определени дейности. Това променя средата, в която работят компании и инвеститори. Финансовите пазари започват да трансформират бъдещите рискове в настоящето. Финансовата индустрия се страхува от "невъзвръщаеми активи". Електроцентралите, работещи с въглища, например, трябва да спрат работа, тъй като просто вече не са конкурентоспособни в сравнение с все по-ефективните слънчеви и вятърни енергийни системи.

Сградите в райони, предразположени към наводнения и урагани (като бреговете на Флорида), са изложени на риск от бързо обезценяване с напредването на климатичните промени. Засегнати биха били не само собствениците, но и застрахователите на сгради и финансиращите банки, които ще останат с безполезни ипотеки. Или енергийните компании, които инвестират милиарди в разработването на нови петролни находища, биха могли да създадат активи, които в бъдеще не биха били толкова печеливши. Кой инвеститор иска да финансира подобни проекти?

Озеленяването на капитализма

Климатичните промени застрашават не само хората и природата, но и финансовата стабилност: компании рискуват да изпаднат в несъстоятелност; банките са под заплаха; рискът от системни финансови кризи нараства. Проблемът с климата се оказва в основата на капитализма. Системата е в процес на мобилизиране на защитните си сили.

Инвеститорите оказват натиск върху корпорациите. Регулаторите на финансовите пазари, особено централните банки, започват да проучват и ограничават климатичните рискове, които са скрити в балансите на търговските банки и застрахователните компании, а това прави някои финансиращи бизнеси непривлекателни.Това, което липсва досега, са единни стандарти за зелено счетоводство. 

Но така или иначе, когато цените и оценката на риска се променят, капиталистите реагират. Те предпочитат да влагат средствата си там, където биха получили най-висока възвръщаемост. Климатичните изменения обаче създават фундаментална несигурност

"Разбира се, екологизирането на капитализма далеч не ни поставя на сигурна територия. Но все пак преструктурирането на икономиката поне може да протече по-бързо, отколкото досега сме си мислили", посочва в анализа си Хенрик Мюлер.