Ще има ли Ренесанс на германската индустрия?

Хорст Вилдеман е допринесъл с knowhow за компаниите във времена на криза. Сега икономиката в Германия отново е под натиск. Нека проследим разговор за борбата за световния пазар и перспективите за бъдещето, публикуван в изданието Die Zeit.

Германия има десетилетие растеж зад себе си, но признаците за криза в началото на новото десетилетие нарастват. И не става дума само за икономически спад, а за фундаментални пазарни обстоятелства. Как могат производителите на автомобили или машинните инженери, представляващи германската индустрия в световен мащаб, да продължат да бъдат успешни въпреки дигитализацията и климатичните изменения? Какво е предимството на германските компании пред глобалната конкуренция? Поглеждайки назад, Хорст Вилдеман дава отговори за бъдещето. Професорът по бизнес администрация в Мюнхенския университет изследва тайните на индустриалното производство от 80-те години. Преди това Вилдеман е работил като инженер към Ford в Кьолн няколко години. По-късно, като консултант по мениджмънт, той реализира редица иновации в производството и логистиката, които скоро са се превърнали в стандарт в индустрията.

Г-н Вилдеман, приеман сте като един от бащите на германското индустриално чудо. На какво сте научили корпорациите?

- Когато през 80-те години започнах да преподавам и правя проучвания, японското предизвикателство за автомобилната индустрия настъпи точно навреме. Подобно на днес, вече имаше лебедовата песен на германските производители на автомобили. Японците имаха предимство на разходите от 30% и повече за подобни. Въпросът беше: защо?

Били сте инженер във Ford в Кьолн. Имали ли сте някакви специални познания за Япония?

 - Не, това беше по-скоро щастливо съвпадение. По време на придобиването на начната си степен в Кьолн имах японски колега за съсед. Той беше приближен до вицепрезидент на Toyota. Така научих малко японски и получих достъп до Toyota за изучаване на новите производствени концепции. По-късно придружих много стотици германски мениджъри в Япония за фирмени посещения.

Какво е било предимството на японците пред това на германците?

-  Те разработили нов подход към производството, който се фокусира върху избягването на загубата време и материали. Ние в Германия бяхме прегледали само 10 до 15% от моментите на слаб трафик в производството, за да спестим разходи. Ако, от друга страна, гледахме целия производствен цикъл с всички основни и второстепенни моменти, тогава може би имаше само 10% добавена стойност в този процес; 90% бяха пропилени. Изведнъж придобихме съвсем различна перспектива. Имаше концепции като Kanban, и то точно навреме. Канбан е метод за управление на интелектуалната дейност, който набляга на доставката точно на време, без същевременно членовете на екипа да са пренатоварени. Японските компании демонстрираха способността за ефективно управление на техните производствени системи. В голямата си част успехът на японците се дължи на така наречения Just-In-Time (точно навреме) подход към контрола на продукцията и материалните запаси, който се радва на голям интерес в практиката. В този ред на мисли представих успешни казуси в много семинари. Служители, обучени с помощта на игри и симулации. Успяхме да покажем на компаниите колко ефективни са решенията.

В производството на автомобили?

- В дейността на автомобилопроизводители, доставчиците и много други индустрии. „Точно навреме“ е концепция за производство и логистика. Но бързо разбрахме, че само рационализирането на процесите не е достатъчно за съществуващия продукт. Затова трябваше да анализираме списъците с компоненти и рецептите на продуктите. Разработихме идеята за продуктовата клиника.

 „Ние“ в лицето на ръководената от вас компания за консултантски услуги в управлението на активи TCW. Обяснете подробностите около продуктовата клиника.

- Да влезете в продукта е много по-трудно, отколкото да останете в машинното помещение на фабрика, защото доста креативни разработчици във фирмата вече са предоставили своите дизайнерски идеи. Не можете просто да подходите към производството на LED лампи или вятърни турбини, машини или роботи с едни и съща схема. Затова помислихме за обратно инженерство. Обратно инженерство (на английски: Reverse engineering) е процесът по преоткриване и възстановяване (реконструиране) на технологичните принципи и механизми, по които е създаден определен обект, машина или програма. Процесът се базира на наблюдение и анализ (в цялост или на отделните съставни части) на конструкцията, взаимовръзките между отделните компоненти, начина на работа и възможните способи, които са довели до първоначалното създаване, като целта е те да бъдат разбрани и приложени повторно.Първо взимаме собствен продукт, след това всички чужди, от които можем да научим нещо. За това се нуждаем от функционален модел на продукта и данни за сравнение.

Очаквайте втора част с интервюто.