МВФ напуска Атина, но спасяването на Гърция не е приключило

Обявеното затваряне на офиса на Международния валутен фонд в Атина се усеща като повратен момент, въпреки че за разлика от много други страни, засегнати от кризи в последните десетилетия, Гърция не беше изцяло спасена от намесата на МВФ. Сега е моментът да се запитаме дали някой наистина спаси Гърция, пише Леонид Бершидски в коментар за Bloomberg.

Технически Гърция вече не е страна в криза. Тя е по-задлъжняла спрямо БВП от всяка друга страна членка на Европейския съюз: Съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт достигна 180,2% в края на второто тримесечие на 2019 г., а за момента няма съществени сигнали за преобръщане на тренда. Европейската комисия обаче счита, че тежестта на дълга е устойчива и очаква да се понижи до 100% от БВП до 2041 г.

Състоянието на други показатели също е не е добро, но не е и катастрофално. Безработицата намалява до 16.4% от пика си през 2014 г., когато достигна 27.8%. Икономическият растеж най-накрая е на положителна територия, като икономисти, до които Bloomberg се допита, очакват той да достигне 1.7% през 2019 г. и 2% през тази година.

От гледна точка на МВФ остава още малко работа за вършене в Гърция. Миналата година страната извърши предсрочно погасяване на 2.7 млрд. евро (3 млрд. долара) по сравнително скъпия си дълг към фонда. Сега Атина дължи само 6.3 млрд. долара на МВФ от общо 340 млрд. долара външен дълг.

Всъщност обаче кризата и спасителните усилия след нея доведоха Гърция, страна членка на Европейския съюз от 1981 г., до икономическото ниво на някои от последно присъединилите се страни в блока. БВП на глава от населението, коригиран спрямо паритета на покупателната способност, се стабилизира на малко повече от две трети от средното ниво за ЕС, приблизително същото като в Латвия или Румъния.Повишаването на данъците пък увеличи сивата икономика до нива спрямо БВП, които се наблюдават и в други източноевропейски държави. 

Според Национална статистическа агенция на Гърция Elstat нетната миграция е положителна през последните няколко години, но това е повече проблем, отколкото щастливо развитие. След началото на кризата около 100 хил. души годишно напускат Гърция, чието население иначе е около 11 млн. души. Изтичането на хора се компенсира само от миграцията от Близкия изток и Африка по време на неотдавнашната бежанска вълна - тежест, с която Гърция все още се бори.

Гърция губи повече от 100 хил. души годишно заради емиграция. Графика: Bloomberg 

За разлика от източноевропейските страни Гърция никога не е получавала големи парични потоци от емигрантите си. Всъщност тези средства дори намаляват след началото на масовата миграция, до която кризата доведе.

Емигрантите внасят по-малко пари в гръцката икономика, отколкото тези в източноевропейските страни. Графика: Bloomberg 

Гърция също има по-малка гъвкавост за насърчаване на икономическата експанзия в сравнение с източноевропейските държави. Споразуменията с кредитори я принуждават да поддържа бюджетни излишъци, като въпреки ниските лихвени проценти нейните финансови нужди са много по-високи от тези на източноевропейските страни заради големия размер на дълга. Румъния например има съотношение на държавния дълг към БВП от едва 34%.

Нещо повече – за разлика от източноевропейските, гръцките банки са натоварени с огромни количества необслужвани заеми, които не намаляват достатъчно бързо, за да позволят на банките да увеличат кредитирането. Делът на лошите кредити в банковата система на Гърция възлиза на 42.1% през септември – последният месец, за който има данни. За сравнение в Румъния този дял е под 5%.

Броят на необслужваните кредити в гръцките банки намалява, но не достатъчно бързо. Графика: Bloomberg

Дясноцентристкото правителство на премиера Кириакос Мицотакис се опитва да освободи банковите портфейли от лошия дълг и да намали данъците, но гъвкавостта на гръцките правителства ще бъде ограничена за дълго време.

Като цяло до момента е направено много за минимизиране на рисковете в Гърция. Но страната все се следи от близо от МВФ и ЕС, които заедно разработиха наказателните мерки срещу страната, които бяха част от спасителния й план. Но те няма да поемат отговорност за нито една от грешките, допуснати по време на спасяването – подценяването на дълбочината на кризата, настояването за драстични увеличения на данъците, настояванията за бюджетни ограничения дори на фона на постоянния икономически спад.

Гръцката криза освен всичко даде и трудни уроци на гръцкия елит и на банкерите. 

Не е грешно, че Гърция беше накарана да носи кръста си, но няма нужда това да се случва безкрайно, заявява Леонид Бершидски в коментара си.