Икономистите се притесняват твърде много за неравенството

За икономистите най-големият проблем с неравенството е колко малко те реално знаят за него. За останалите от нас въпросът трябва да бъде дали знаенето на повече е приоритет, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

В скорошно издание на The Economist беше публикувано изследване на известния икономист Тома Пикети и двама негови сътрудници, което показва как богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. То обаче беше оспорено от други представители от академичните среди.

Наскоро Джералд Аутен от Службата за данъчни анализи към Министерството на финансите и Дейвид Сплинтър от Комисията по облагането към Конгреса използваха данъчните данни, за да достигнат до заключението, че делът на най-богатите американци в националния доход се увеличава бързо през последните десетилетия, докато този на най-бедните спада. Сплинтър и Аутен калкулират, че дяловете в общия доход както на най-богатата, така и на най-бедната част от населението почти не се променят от 1960 г. насам.

Има много друга литература, спомената в статията на Аутен и Сплинтър, публикацията в Economist и други материали, които поставят под съмнение метода, използван от Пикети и неговите сътрудници. Данъчните данни често предоставят непълна и трудна за интерпретиране картина за разпределението на доходите. Данъчните системи са комплексни, различните правителства избират да не облагат различни видове доходи и, разбира се, както богатите, така и бедните мамят в данъчните си декларации. Измерването на неравенството достига съвсем ново ниво на трудност, тъй като само няколко страни имат данък върху богатството и може само да се предполага какво е разпределението на богатството.

Така във вторник Пикети, неговите сътрудници и дълъг списък от техни поддръжници публикува отговор на критиците, отбелязвайки, че всички спорове, базирани на данни, могат да бъдат разрешени чрез предоставянето на надеждна информация. Световната база данни за неравенството, на която повечето от техните изследвания се позовават, е комбинация от информация от официални, полуофициални и неофициални източници, вариращи от държавна статистика до журналистически оценки. Това е единственият възможен подход, твърдят икономистите, когато правителствата не предоставят достатъчно правилно организирани данни.

“Необходимо е да разработим международно признат набор от индикатори и методи за проследяване на доходите и богатството“, пише Пикети.

За изследователски цели, разбира се, би било чудесно да има официални данни за богатството и неравенството на доходите. Ако всички могат да се споразумеят за единен стандарт за основните данни, само заключенията и препоръките на политиците биха били отворени за дебат. Трябва обаче да се помисли доколко това си заслужава, тъй като задачата е изключително сложна на фона на множеството държави с различни данъчни системи и различната степен на укриване на доходите. 

В своя отговор Пикети и неговите сътрудници твърдят, че „тъмните години на статистиката за неравенството“, в които живеем, носят рискове за демокрацията и са трудни за приемане в свят, в които глобалните технологични и финансови гиганти знаят толкова много за всеки един от нас. Те също така отбелязват, че „дали неравенството е приемливо, или не – както и дали нещо трябва да бъде направено за него, или не – е въпрос на колективен избор“.

В такъв случай си струва да се разгледа последният опит на Финландия за универсален базов доход. Той показа, че плащането на хората на такъв безусловен доход не помага на безработните да се включат на пазара на труда, но ги прави по-щастливи. С наличието на базов доход, заместващ социалните помощи, хората просто изпитват по-малко стрес, защото не трябва да доказват, че се нуждаят от помощ от останалата част на обществото.

Щастието е твърде сложен феномен, за да се измери само спрямо разпределението на доходите и богатството. Неравенството е един от показателите, влияещи на мястото на дадена страна в класацията доколко гражданите ѝ се чустват частливи, но например Коста Рика, класирана на 12-то място в Световния доклад за щастие през 2019 г., има около 2 пъти по-високо ниво на неравенството, отколкото класираната на 20-то място Чехия. По същия начин не е задължително жителите на скандинавските страни да са най-щастливите в света само защото доходите там са високи, а неравенството е ниско. Има и други фактори, които влияят за това, като например богатството на страната като цяло, възприятията за корупция или стабилността на социално-осигурителната система.

Ако щастието е крайната цел, проследяването на дела на доходите на най-богатите не е задължително да бъде проблем. Разработването на набор от показатели, които са необходими да направят хората по-удовлетворени от животите си има далеч повече смисъл на политическо ниво. Това е по-важна задача, отколкото ревизирането на системата за националните сметки на ООН, усилие, за което в момента Пикети и други студенти настояват. Добре е за тези експерти да се фокусират върху неравенството, но за разлика от тях правителствата трябва да могат да поддържат по-широк фокус.