Защо изготвянето на прогнози за 2020 г. е по-трудно от 2019 г.?

Основната ми прогноза за 2020 г., ако може да се нарече прогноза, е за изчерпване на тенденциите: За пръв път от дълго време няколко важни тренда приключват, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

Тенденциите обикновено изгряват и залязват, разбира се, но във всеки момент много от тях олицетворяват едно от двете отличителни състояния: инерция или движение в обратна посока. Първото е продължение на минал напредък, независимо дали възходящ или низходящ. Вторият е връщане към „нормалното“, както и да е дефинирано то.

В особено голямо разнообразие от области в момента нито едно от тези условия не е често срещано. Например пазарът на труда в САЩ. След края на рецесията заетостта се подобрява със стабилен темп. Това е страхотно за страната, но на фона на безработицата от 3,5% в момента, колко ли още може да продължи тази тенденция?

„Аз не съм песимист за американската икономика, но посоката на следващия доклад за заетостта сега е по-трудна за прогнозиране, отколкото беше преди“, посочва Коуен.

През последните няколко години например беше лесно да се прогнозира, че отношенията между САЩ и Китай ще продължат да се влошават. Имайки предвид търговското споразумение между Вашингтон и Пекин, което трябва да бъде подписано по-късно този месец, този залог вече не е сигурен. Вероятно е сделката да не проработи, което може да създаде нови условия за засилен конфликт, но има и сериозен шанс отрицателният импулс да бъде преобърнат. Със сигурност последните тенденции не са достатъчно полезни при правенето на прогнози.

Китайският икономически растеж е друг основен въпрос, при който изглежда, че миналите тенденции губят своята информативна стойност. От дълго време една добра и достоверна прогноза гласеше, че китайската икономика ще продължи да расте със стабилен темп. След това в продължение на няколко години беше валидно, че „китайският икономически растеж ще се охлади“.

Днес сигналите са смесени. От една страна изглежда, че проблемите с корпоративния дълг се влошават. От друга страна има сигнали, че втората по големина икономика в света може би се стабилизира. И двете твърдения могат да бъдат оспорени, като поглед към последните тенденции няма да разреши спора.

Доскоро Индия изглеждаше като очевидния нов кандидат за икономически подем. Вероятно още е така. Оказа се обаче, че множество икономически данни от страната са били фалшифицирани или преувеличени, като реалният икономически растеж на Индия може би е по-скоро близо до 4%, отколкото до 6 или 8%. Отново една минала тенденция се оказва не толкова релевантна към сегашната ситуация.

Сходни са и очакванията, че „следващото голямо нещо“ ще бъде Африка, но (все) още нито една последователна серия от данни не го е потвърдила. Икономиките на Гана и Етиопия се справят доста добре, но на останалите места в континента данните за растежа продължават да разочароват: Най-голямата африканска икономика – Нигерия, нарасна с едва около 2% през миналата година.

Друга голяма тенденция е възходът на десните популистики партии в много страни. Очакваше се в следващите няколко години напред тази тенденция да продължи, но сега има все повече свидетелства, че тези движения не увеличават популярността си. Остава въпросът дали те ще отстъпят на традиционните партии, или сме свидетели на леко забавяне. Ясно е, че предишната тенденция е изчерпана, и е налице нова трудна за прогнозиране ситуация.

Има и примери, в които важни тенденции изглежда все още остават в сила. Например ситуацията с въглеродните емисии ще се влоши значително, преди да се подобри. По отношение на температурите обаче глобалните данни сочат, че ще останат непроменени и дори ще спаднат, преди да започнат отново да се увеличават. Така че поне в краткосрочен план прогнозирането и в това отношение е затруднено. 

Едно от заключенията е, че настощята година може да предостави особено голям брой изненади. Във всеки случаи това е тревожен момент. Миналото представяне не е показателно за бъдещи резултати, както казват на Wall Street, а това може да се окаже много вярно за 2020 г.