Лондонското Сити вече не е така единно относно Brexit

Триумфалната победа на британския премиер Борис Джонсън на изборите в Кралството направи Brexit през следващия месец почти сигурен. За Лондонското Сити раздялата на Великобритания с нейния най-голям търговски партньор е огромен скок в неизвестното, който ще тества неговата кохезия както никога досега, пише Bloomberg.

Банките, застрахователите и мениджърите на активи похарчиха милиарди, подготвяйки се за раздялата между Великобритания и Европейския съюз. Опасността от неуредици при оттеглянето от блока насърчи британската финансова индустрия да говори с един глас, опитвайки се да избегне, или поне да се подготви, за опустошителен изход.

С намаляването на заплахата от Brexit без сделка обаче има признаци, че това единство се пропуква. Някои от бизнесите в Лондон биха предпочели Великобритания да се възползва от раздялата и да поеме по свой регулаторен път, докато други предпочитат по-голяма близост с ЕС, за да се гарантира плавен преходен период. С навлизането на процеса в най-критичната му фаза – постигането на споразумение между Великобритания и ЕС, разделенията започват да се появяват.

Около една четвърт от приходите от финансови услуги във Великобритания, достигащи 200 млрд. паунда годишно, идват от свързани с ЕС бизнеси, сочи доклад на правителството. Така че залогът е голям.

В центъра на дебата е спорът дали Великобритания да продължи да се придържа към стандартите на блока. Според настоящото споразумение на Джонсън с Брюксел британските финансисти ще загубят т.нар. „паспортни“ права за ЕС (които им позволяват да работят навсякъде в блока) през 2021 г. Вместо това Великобритания и ЕС се разбраха да следват системата на „еквивалентност“, която дава достъп на Лондонското Сити до пазарите на страните членки на блока за много финансови услуги, докато Великобритания обаче се придържа към правилата на ЕС.

Проблемът за някои британски финансисти е, че ЕС може да отмени този достъп по всяко време. ЕС вече използва подобен ход като оръжие, за да накара Швейцария да приведе в съответствие някои по-широки споразумения, като например това за миграцията. Като се има предвид системното значение на лондонските финансови пазари, Брюксел ще изисква дори по-тясно регулаторно съответствие, отколкото от други партньори.

Поради тази причина мнозина в Лондонското Сити биха предпочели да се откъснат изцяло от регулациите на ЕС, прекъсвайки почти 5 десетилетия на интеграция. Подобен ход обаче би направил Великобритания конкурент на блока с ниски данъци и слаби регулации.

Докато Джонсън най-накрая има правителствен екип, който е обединен около Brexit, същото не може да се каже за Лондонското Сити. Някои разногласия за това по кой път да се поеме се случват дори в самите компании. Опасността е, че пълно разделение от ЕС може да принуди Лондон да приключи знаковите търговски преговори с много по-малко от това, за което всъщност се бори.