Германия - една икономическа приказка

В края на една продължителна структурна криза германското икономическо самосъзнание е било смазано. По-голямата част от германците са се оказали песимистично настроени: Над 80% предполагали, че личното им икономическо положение няма да се подобри или дори ще се влоши. Оптимистите са били малцинство: само една седма са вярвали, че положението им ще се подобри, пише в свой анализ за германското издание Der Spiegel авторът Хенрик Мюлер.

Германия е била „мрачното сърце на Европа“ още през есента на 2005 г. Никъде в западните държави на ЕС песимизмът не е бил толкова силно вкоренен, никъде другаде е нямало толкова малко оптимисти, както са показвали проучванията на Евробарометър.

Това е било преди 14 години. Федералната република е преминала тежък период: икономическа стагнация, висока безработица, слабо развитие в ръста заплатите, намаляване на социалните разходи, нарастващ държавен дълг.

Германия е била „болният човек“ на Европа. Бестселърите са носили заглавия като „Може ли Германия все още да бъде спасена?“ (от икономиста Ханс-Вернер Зин) или „Залезът на една суперзвезда“ (Габор Стейнгарт).

По това време много германци са напуснали страната, тъй като на други места откривали повече перспективи. В средата на деветдесетте години федералната република преживява малка вълна на емиграция. Политиците - учтиво изглеждащи, но очевидно некомпетентен властови елит.

Това, което Германия е преживяла от средата на 90-те години на миналия век, е имплозия (разруха) на националното самосъзнание. Обединението е било последвано от един вид продължителна колективна депресия. Тогава, изглежда, за Германия най-добрите времена са били отминали.

Конюнктурата е била толкова силно засегната, че федералното правителство, заедно с Франция, са започнали да отслабват Европейския пакт за стабилност и растеж: Берлин вече не е могъл да изпълни правилата на ЕС за дефицит. С оглед на германската икономическа слабост Европейската централна банка по това време е поддържала ниски лихви - и по този начин предизвиква бум в Южна Европа, който по-късно е довел до кризата с еврото. Това днес се забравя, говори се за "черната нула" и предполагаемото "отчуждаване на германски спестители".

Възможно ли е да днешният спад да наподобява тогавашния?

2019 г. бележи повратна точка. Това беше годината на пробуждането от икономическа приказка.

Германия се радва на дълъг подем от 2006 г., прекъснат за кратко от глобалната рецесия от 2008 и 2009 г. Подемът е бил движен от самоувереността на индустрията, която винаги е отваряла нови пазари, първо в останалата част на Европа и в Северна Америка, по-късно в развиващите се страни, особено в Китай.

Тази ера приключи. Индустрията се свива. Различни компании обявиха, че ще съкратят работни места. Повече от 15% от от тях очакват да въведат работа на непълен работен ден, в особено силно засегнати сектори, показва проучване на института за икономически изследвания Ifo.

Спадът е повече от цикличен. Германия е на прага на структурна промяна: автомобилната промишленост, най-важната в страната, се нуждае от алтернативи на двигателите с вътрешно горене. Машиностроенето трябва да овладее дигитализация. В страната няма големи концерни за данни като Google, Facebook или Alibaba. Емисиите на вредни за климата газове ще трябва да бързо да бъдат редуцирани във всички индустрии.

Изчакването на следващия икономически подем не е решение. Малко вероятно е германската промишленост да запази изключителния си размер. Досега индустриалният дял на германската добавена стойност и заетостта е бил значително по-висок, сравнен с други страни.

Германската индустрия „живее“ от продажбите по целия свят. Бързата индустриализация в Азия и на други места обаче се забавя. В същото време протекционизмът се разпространява: През изминалата седмица американският търговски представител Робърт Лайтизер обяви, че след временно уреждане на търговския конфликт с Китай президентът на САЩ Доналд Тръмп ще се обърне към търговския излишък на ЕС. Намерение, което не е добър предвестник за експортно натоварения бизнес модел на Германия.

Патриотизмът като икономически фактор

Понастоящем германската икономика може да премине през трудна фаза, но по-голямата част от гражданите финансово не са били по-добре от сега, установи наскоро Институтът за проучване на общественото мнение Allensbach. Заетостта все още е рекордно висока. Въпреки това скептицизмът по повод бъдещето се ускорява: 47% от германците в последното проучване на Евробарометър от пролетта са разкрили, че според тях Германия се развива в неправилна посока. По-голямата част от гражданите споделят, че изпитват недоверие към правителството.

Германия все още не „потъва ментално“. Но настроенята се влошават.

Нация, чийто национален разказ е изцяло за икономическия успех, има проблеми при дълбоки структурни кризи, защото може да няма сили да преодолее проблемите си. Това е вредата на патриотизма като икономически фактор.

Световната купа по футбол „Лятна приказка“ 2006 г. съвпада с просрочен подем, както и с чудесно слънчево време. Картините и историите от онова разкошно лято, междунационално настроение на празнуване, са събудили една нова, по-отворена Германия.

Изминали са 13 години. Има два основни урока:

Първо, една нация трябва да има реалистична самооценка, включително и спрямо своите съседи, партньори и конкуренти. Трябва да знае силните и слабите си страни, за да можете да действа по подходящ начин и да не изпадате в паника. Германия постигна значителен напредък в това отношение: Оттогава насам пораснаха поколение хора космополити, които, понеже са пътували много, са опознали други страни и могат да направят паралел: „Не всичко е лошо тук, не всичко е добре там - и обратно“. От друга страна, Германия се превърна в имиграционна страна. Това е белег и за привлекателността на самото общество.

Второ: Политическото лидерство играе важна роля в смисъла на националната способност за действие. Онези, които разпознават собствените си икономически слабости на ранен етап и им противостоят, имат шанс да избегнат тежки кризи и да са приспособими към нови условия. Съществува колективната неудовлетвореност, редица проблеми не могат да бъдат решени индивидуално или на ниво компания, но изискват политически отговори. Не трябва да се стига до там политическото отричане на реалността да парализира обществото и да предизвиква дисфункции.