Около 1 трлн. евро са необходими за прехода към устойчиво развитие през следващите 10 години на Европа. Преките финанси, които програмата "Хоризонт Европа" ще отдели в следващите 8 години, са на стойност 30 млрд. евро, докато Китай ще инвестират 44 млрд. само през 2020 г. Това заяви Димитър Стоянов, експерт в областта на устойчивото развитие по време на дискусия за устойчивото развитие и бизнеса в България и Европа.
Стоянов подчерта и че при достигане до намаляване на 50% на целите за въглеродните емисии ще има увеличение от 50% на цените на електроенергията до 2030 г. Като позитивна новина той определи, че до момента не сме успели да използваме пълния потенциал на дадени сектори и да го прехвърли към други – единият пример е с ИКТ сектора, включително и на енергетиката по отношение на дигитализация и киберсигурност.
Стефан Дeлайе, председател на Френско-българска индустриална търговска камара, обясни, че вече много предприятия са ангажирани с устойчивото развитие.
"Във Френско-българската палата стимулираме това. През миналата седмица организирахме събитие Smart city-smart living-smart industry. Открихме, че Schneider, който има завод в Пловдив, например, е стартирал своя проект "4.0" със завод в сектора на енергетиката", допълни той.
Според евродепутатът Ева Майдел по отношение на Зелената сделка не става дума само за политика и мерки, а за цялостна стратегия за устойчиво изграждане на икономиката.По нейните думи условията за постигане на устойчиво развитие са работещ бизнес, ниска безработица и растяща икономика.
Майдел вярва, че в България може да сме в авангарда на прехода към устойчиво развитие.
Цветелина Цветанова, председател на Балкански институт за устойчиво развитие, отчете, че устойчивото развие е една пътна карта, един общ език. То съдържа 17 цели, 169 подцели, както и 232 индикатора.
Цветанова също така изтъкна, че в един от последните доклади на световно ниво 71% от изпълнителните директори на 800 бизнеса са готови да се ангажират с конкретни цели за постигане на устойчивото развитие.
"Днес голяма част от бизнеса работи в сферата на корпоративната социална отговорност", коментира още тя.
Според нея не става дума за подкрепа на една или друга партия, а за това, че бизнесът, ангажирайки с целите на устойчивото развитие, има основна роля в промяната на територията, на която съществува и реагира. 50% от бизнеса са идентифицирали приоритетните си цели в устойчивото развитие.
От дискусиите стана ясно, че през 2015 г. 193 държави подписват ангажимент да работят до 2030 г. в сферата на устойчивото развитие. През 2016 г. Франция е съставила доброволчески доклад във връзка с поетите ангажименти и е една от 22-те първи държави, които инициират този подход. През 2019 г. 51 държави на световно ниво правят доклад. От тях 10 представят доклада си в ООН за втори път – Турция, Чили, Франция.
"България подготвя своя първи доклад и се надяваме през юли догодина да го представи в Ню Йорк", добави Цветанова.
От дискусиите стана ясно, че в Доклада за трансформация на енергийно-интензивната индустрия има разписани конкретни мерки, които да бъдат взети. Освен това България изготвя документа "2030", интегриращ целите на устойчивото развитие, в който бизнесът е поставен на преден план.
В заключение на своя анализ Стоянов посочи, че само чрез обединеност на индустрията и научните и изследователските среди, НПО-тата и политиците могат да се преодолеят предизвикателствата в областта.
Богомила Трайкова, Business Development at PostScriptum Ventures, отбеляза, че PostScriptum инвестира в енергийната трансформация. "Всички водим дебати на темата за устойчивото развитие и срещаме опозиция, защото много хора отричат нуждата от такава трансформация. Но икономиката на зелената енергия вече е тук и това ясно личи в последните 8 години", бяха нейните думи.