Турската икономика загуби част от инерцията си през третото тримесечие, тъй като политическата несигурност и засиленият страх от американски санкции вредят на възстановяването й, съобщава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 0.4% според сезонно-коригираните данни спрямо предходните три месеца, като това е спад от 1% в сравнение с периода април-юни, съобщи Turkstat. Средната прогноза в проучване на Bloomberg беше за ръст с 1,1%. На годишна база БВП нараства с 0,9%, като това е първо увеличение за годината.
Тримесечното забавяне до голяма степен се дължи на спад в ръста на потреблението. Разходите на домакинствата за стоки и услуги, най-големият двигател на турската икономика, се увеличиха с 1.9% спрямо предходното тримесечие, намалявайки от 3,4% през периода април-юни. Ръстът на държавните разходи спадна от 2,2% до 1,19% за същия период.
Докладът за БВП показва, че централните банкери все още са изправени пред трудна битка, опитвайки се да стимулират икономиката, която по-рано тази година излезе от рецесия след валутната криза през 2018 г. Икономически данни като индустриалното производство показват, че икономиката отново е напът да нарасне, подпомогната от стимулите на централната банка. Но перспективата за санкции от страна на САЩ, както и политическите сътресения след общинските избори, повлияха на доверието на потребителите и бизнеса.
„Всичко се свежда до доверието“, коментира Пьотр Матис, стратег в Rabobank в Лондон.
„Докато корпорациите са склонни да инвестират, а домакинствата не увеличават разходите си поради опасения, че лирата може да отслабне отново, отразявайки се на рекордно високите доларови депозити, постигането на целите на правителството ще бъде сложна задача“, допълни той.
Ето някои акценти от доклада за БВП за второто тримесечие:
- На годишна база растежът се ръководеше от потреблението. Разходите на домакинствата нараснаха с 1,5%, а тези на правителството със 7% спрямо година по-рано.
- Износът се повиши с 5,1% на годишна база, което е под отчетените 8,1% през второто тримесечие. Вносът скочи със 7,6% при реализиран спад от 17% през предходното тримесечие.
- Това, което трябва да притеснява централните банкери е намаляващият принос от външната търговия на Турция.
Драмата около отношенията между Турция и САЩ продължава да тревожи инвеститорите, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган взе решение за закупуване на модерна система за противоракетна отбрана от Русия. Личното споразумение на Ердоган с американския президент Доналд Тръмп пощади Турция от санкции заради сделката с оръжия, но американските депутати вероятно ще настояват за наказателни действия, след като миналата седмица Турция започна да тества елементи от руската система.
Правителството на Ердоган драстично увеличи целите си за икономическия растеж до 5% за 2020 – 2022 г., след като намали прогнозите си за тази година до 0.5%
В опит да насърчи растежа на икономиката управителят на централната Банка Мурат Уйсал намали основния лихвен процент в Турция с 1000 базисни пункта веднага след изненадващото му назначение през юли.
Стимулиране на икономиката обаче зависи от силата на частния сектор, инвестициите и износа, докато правителството разчита именно евтиното кредитиране да подкрепи растежа.