Защо САЩ твърдят, че Китай краде технологии?

Един от най-спорните фронтове в търговската война между САЩ и Китай е т.нар. принудителен технологичен трансфер. Терминът се отнася до начина, по който чуждестранните компании, които искат да оперират на пазара в Китай, са принудени да се разделят със собственото си ноу-хау. Това може да се случи чрез изискване на Пекин, подобно на това за създаването на съвместно дружество между външна и китайски фирма при навлизане на пазара в азиатската страна, или пък чрез по-коварни методи, част от които са неспирните китайски инспекции в чуждестранните заводи, пише в свой анализ Bloomberg.

Докато тези практики на Китай доскоро предизвикваха единствено раздразнение, то влиянието им е все по-значително на фона на развитието на азиатската страна, което я направи стратегически конкурент в особено важни сфери, включително по отношение на изкуствения интелект. За момента правителството в Пекин отхвърля обвиненията, определяйки ги като „напълно неоснователни“, като посочва, че всяка размяна е доброволна и проведена на пазарен принцип.

1. Какви са обвиненията?

Преди Китай да се присъедини към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. и да се съгласи да спазва нейните правила, технологичните трансфери бяха необходимо условия за навлизането на пазара в страната. Според Американо-китайския бизнес съвет и други лобистки групи тази практика продължава, въпреки че е в противоречие с изискванията на СТО, като се случва зад затворени врати.

Според проучване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай, проведено през 2019 г., 20% от компаниите се чувстват принудени да предадат своето ноу-хау, за да запазят достъпа си до пазара на азиатската страна. Цифрата е двойна в сравнение с 2017 г., когато 10% от дружествата на страните в блока, опериращи на китайския пазар, са твърдели, че има подобен натиск.

2. Как трябва да работи технологичният трансфер?

Китай изисква външните компании да създават съвместни дружества с местни партньори в замяна на достъп до пазара. Като част от споразумението чуждестранните компании трябва да споделят тайните си.

Друг проблем е доминацията на държавните предприятия в някои отрасли. Това създава фактически картел, който всъщност може да се използва за извличане на отстъпки от чуждестранни компании.

3. Какво направи по въпроса Китай?

Неформалността на тактиката за натиск на Китай прави съдебното преследване невъзможно, твърди базираната във Вашингтон Фондация за информационни технологии и иновации. Според лобистки групи за чуждестранни компании клиентите им обикновено се опитват да се справят с проблема сами. Едни от най-големите им опасения са свързани със загубата на достъп до пазара на страната с най-голямо население в света и втората по големина икономика.

4. Какво казва Китай?

„Лъжа, повторена хиляда пъти, си остава лъжа“, посочи People’s Daily – официалният вестник на Комунистическата партия през май. Според изданието САЩ „фабрикуват“ обвинения, а администрацията на американския президент Доналд Тръмп не е предоставила доказателства за тях въпреки множеството настоявания.

Макар да оспорва твърденията на САЩ, Китай премина към серия законови промени, чиято цел е да подпомогнат постигането на търговска сделка с Белия дом. Нов закон за чуждестранните инвестиции ще влезе в сила през 2020 г., като той забранява именно принудителния технологичен трансфер.

През ноември правителството в Пекин обеща също да увеличи наказанията за нарушаване на правата на интелектуалната собственост.

5. Ще бъде ли достатъчно това?

Според американски представители азиатската страна и преди е заявявала отдадеността си към подобни промени, като обаче не ги е изпълнявала докрай. Групи, представляващи американски и европейски компании, опериращи в Китай, заявиха през октомври, че новият закон за инвестициите адресира някои от опасенията на техните членове, но все пак има въпросителни относно начина, по който той ще бъде имплементиран.

6. Може ли технологичният трансфер да бъде законен?

Абсолютно.Според Международния валутен фонд именно Китай е сред най-големите платци на патенти и лицензи.

През 2018 г. разходите на страната за придобиване на права върху интелектуална собственост от чужбина са нараснали с 24% на годишна база до 35,8 млрд. долара, по данни на Държавната администрация за чуждестранни валути на Китай. Плащанията са предимно в компютърната индустрия, телекомуникациите, автопроизводството, корабостроенето и авиацията.

Дял на новите патенти. Графика: Bloomberg 

7. Има ли решение на безизходицата?

Тръмп вече заяви, че не бърза с постигането на търговско споразумение, докато според People’s Daily „колкото повече предлага американското правителство, толкова повече иска“. С течение на времето и трансфера към по-високотехнологично производство Китай трябва да затегне законите и регулациите, уреждащи търговските тайни и интелектуалната собственост, дори и само за да защити местните компании.