Абеномиката вече не е глобален феномен

Често повтаряна шега сред икономистите е, че има четири вида икономика: развита, развиваща се, Аржентина и Япония. Шегата се нуждае от актуализиране: докато Аржентина все още е затънала в традиционните си проблеми, Япония вече не е толкова необичайна икономика, пише Financial Times. 

Отчасти това се дължи на успеха на Шиндзо Абе, вече най-дълго служилият японски премиер, и неговите знакови икономически реформи, известни като Абеномикс. По-песимистичното обяснение е, че другите развити страни все повече приличат на Япония. Това прави Абеномиката едновременно полезен урок и предупреждение за останалата част от богатия свят.

Второто десетилетие на века не трябва да се помни като поредното изгубено за Япония. То представляваше повратна точка за третата по големина икономика в света. Темпът на номинален растеж, който отразява промените както в размера на икономиката, така и в цените, е по-висок, откакто Абе започна реформите си. Съотношението на държавния дълг спрямо националния доход се стабилизира за първи път от десетилетия.

Абеномиката се основаваше на идеята за "трите стълба": по-високи разходи от правителството, разхлабена парична политика от Японската централна банка и пакет от структурни реформи за повишаване на дългосрочния темп на растеж на икономиката. Целта беше да се избави страната от двете десетилетия на почти стагнация и постоянна дефлация. Паричните и фискални стимули, стартирани, когато Абе стана министър-председател, изглежда сработиха бързо. Растежът е стабилен, макар и не впечатляващ.

Инфлационната цел така и не беше постигната, като растежът на цените остава упорито нисък. И все пак Япония вече не е единствена в това: европейските и американските централни банкери също се затрудняват в постигането на целите си за инфлацията. Абеномиката не може да бъде набедена за глобален феномен. Останалият свят също се бори със застаряващото население и по-ниските темпове на растеж на производителността.

Целия анализ четете на Investor.bg.