Колко струват монархиите на европейските данъкоплатци?

Възможно ли е част от европейските монарси да бъдат уволнени? Отстраняването на принц Андрю от публичните му ангажименти след разрушителното телевизионно интервю относно приятелството му с американския милиардер Джефри Епщайн не е точно уволнение, но пък кралят на Швеция например наскоро извади от кралския двор петима от своите внуци, за да не тежат на данъкоплатците. Това е добра практика, особено във времена, в които представителите на монархиите по-скоро имат ролите на поддръжници на бранд, отколкото на владетели, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

През 2006 г. представители на Университета в Брадфорд, университета Харвърд и Лундският университет посочиха в свой труд, че европейските конституционални монахрии функционират по-скоро като корпоративни брандове. В това има смисъл: Дори монарсите да имат голяма конституционна сила, както в Норвегия, където кралят теоретично може да наложи вето на всеки закон и да избира министър-председателя, това просто вече не се случва. Вероятно единственият монарх, който има активна роля в политиката, е белгийският крал, който постоянно трябва да обединява партиите от двете почти независими половини на страната, за да сформира правителства.

Монарсите обаче имат цена за нациите, на които служат. 

През 2017 г. британската компания Brand Finance се опита да изчисли стойността на британската монархия, като я оцени на 67,5 млрд. паунда (87,4 млрд. долара). От гледна точка на данъците, които британците плащат, поддържането на монахрията във Великобритания е едно от най-скъпите в Европа.

Преди няколко години водещ норвежки ежедневник изчисли, че монархията струва на данъкоплатците в страната 55 млрд. долара на година - близо 2 пъти над официално обявената сума заради скрити разходи за сигурност и други.  

В Холандия официалният бюджет на монархията е около 60 млн. евро (66 млн. долара) на година, но някои изчисляват, че общите разходи достигат до 350 млн. евро годишно.

Ако сравним само официалните данни, то британското кралско семейство има среден бюджет, надхвърлящ 15 пъти този на шведското, което получава около 7 млн. долара на година.

За някои шведи обаче дори това е твърде много. В отговор на недоволството им крал Карл XVI Густаф миналия месец отстрани две от децата на принц Карл Филип и три от децата на принеса Маделин от листа на членовете на кралския двор. Те запазиха титлите си, но няма да имат официални задължения, нито пък ще получават издръжка от данъкоплатците.

Това може би трябва да се случи и с британския принц Андрю, който в откровено интервю по-рано оприличи живота в “институция” като Бъкингамския дворец с нещо като санаториум. Великобритания може да последва примера на Швеция, без да е необходимо да чака кралското семейство да вземе решението да направи това. Британската демокрация може да придвижи монархията в посоката която иска, съкращавайки нейния бюджет и принуждавайки монарсите да изберат най-достойните сред тях, които да запазят мястото си в кралския двор. 

От друга страна обаче, ако Brand Finance е права и способността за генериране на сюжетни обрати и таблоидни истории помага за повишаване на стойността на кралския бранд, то може би безкрайните скандали са ценна част от това, за което британските данъкоплатци плащат толкова много.