Как Макрон и Меркел попаднаха в нова Студена война?

„Технологичният суверенитет“ е едно от най-употребяваните понятия в рамките на Европейския съюз (ЕС) в момента, предизвикващо представата за сигурно и защитено място за данните на компаниите, свободно от намесата на САЩ или Китай, пише Лионел Лоран коментар за Bloomberg.

И френският президент Еманюел Макрон, и германският канцлер Ангела Меркел използват фразата, за да дадат старт на различни инициативи – от програми за изкуствен интелект до подкрепяни от държавите „изчислителни облаци“. Новият ръководител на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен също въведе концепцията в политическата си програма.

Това е благородна цел, дори и само защото признава, че Европа не е технологично суверенна в момента. Интернет гигантите са в САЩ и Китай - Alphabet, Facebook, Amazon, Alibaba, като според оценки на CEPS 92% от данните на западния свят се съхраняват в САЩ. Повече от една трета от глобалните патентни заявки за 5G технологията пък идват от Китай. Amazon може да се похвали, че 80-процентен дял от компаниите в индекса на сините чипове DAX използват бизнеса ѝ за облачни услуги AWS.

Надпреварата за надмощие между САЩ и Китай даде ясен сигнал за необходимостта от действия – тя се пренася в технологичния сектор, подкопавайки способността на Европейския съюз да защитава компаниите си. Санкциите на американския президент Доналд Тръмп срещу Huawei и опитите му да накара съюзниците да го последват бяха пробуждането в тази насока, колкото и да са валидни опасенията му за сигурността. Американският закон за облачните услуги е друг проблем. Той принуждава американският бизнес да предава данните си, ако е наредено, независимо къде ги съхранява.

И Китай, и САЩ разглеждат ЕС като лесна мишена в световната технологична война. И са прави.

Проблемът на Европа е, че постигането на технологичен суверенитет не е нито лесно, нито евтино. Да вземем например „облачните изчисления“ - една сфера, в която Франция и Германия се опитват да изградят „суверенна“ вътрешна инфраструктура, която да използват европейските компании. Това е глобален пазар за 220 млрд. долара, доминиран от американските доставчици с пазарна оценка близка до 1 трлн. долара, които инвестират десетки милиарди долари в инфраструктура всяка година. Тяхната сила не е просто технологична: Когато Microsoft инвестира 7,5 млрд. долара в придобиването на GitHub, платформа за кодиране с отворен код, тя привлече ценни разработчици. По същия начин AWS на Amazon има мащаба, евтините цени и предимствата, които печелят клиентите.

Франция и Германия обаче няма да спечелят нито една битка на този фронт. Париж от години неуспешно опитва да създаде суверенен облак за 150 млн. евро (165 млн. долара). Германия има Gaia-X, което изглежда като общо място за споделяне на данни от водещите компании в DAX – от SAP до Siemens. Все пак е трудно да се предвиди как подобни инициатива биха довели до дигитален суверенитет – не само заради липсата на сериозни инвестиции, но и защото е трудно да се избегне използването на американските облачни технологии.

И все пак тази тенденция може да доведе до увеличаване на сътрудничеството между Франция и Германия, поставяйки основите на по-амбициозни разходи. Брюксел пък може да направи това, в което се справя най-добре – да установи правилата за технологичните компании.

Комисарят по въпросите на цифровите технологии Маргрете Вестагер вече изисква по-строго прилагане на законите за защита на данните, налагайки последователен твърд подход към нарушенията на антитръстовите правила от гигантите в Силициевата долина и Сиатъл. Това не е суверенитет, но все пак е някакво начало.