Меланхолията на Северна Македония след отказа на Макрон

Можете да видите символите на усилията на Северна Македония за присъединяване към Европейския съюз. Буквално.

Блестящи метални плочи върху правителствените сгради в столицата Скопие провъзгласяват новото име на малката балканска държава - Република Северна Македония - прието след ожесточен дебат за прекратяване на 27-годишния спор с Гърция, който беше пречка по пътя на страната към членство в НАТО и ЕС, пише Politico.

Дори и тази промяна обаче се оказа недостатъчна за одобрението на ЕС. Решението на френския президент Еманюел Макрон да блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания към блока разгневи политическите лидери в тези страни, които сега предупреждават за опасни последици в нестабилния регион.

„Все още сме разочаровани, ядосани и малко гневни“, заяви премиерът на Северна Македония Зоран Заев, цитиран от Politico.

Последствията от отказа на ЕС миналия месец имат отзвук не само в Северна Македония и Албания, но и в целия регион на Западните Балкани и отвъд него.

Според критиците на решението перспективата за членство в ЕС е силен стимул за правителствата в региона да засилят върховенството на закона, да насърчат демократичните реформи, да отхвърлят насилствения национализъм и да развивият добри отношения със своите съседи.

Според редица анализатори липсата на подобен стимул улеснява засилването на влиянието на Русия, Китай, Турция и държавите от Персийския залив в региона, което може да възроди национализма в него, станал причина за серия войни през 90-те години на миналия век.

По думите на Заев Балканите доскоро бяха „тиктакаща бомба“, а европейските лидери трябва да работят здраво, за да са сигурни, че решението им няма да върне региона към онзи период.

„Не искаме да допуснем такава историческа грешка да възроди национализма, радикализма, популизма, да отвори отново междуетнически проблеми тук, в моята страна, но и в по-широкия регион“, отбеляза още премиерът. Той добави, че в подобен случай Франция, Германия и други страни ще трябва да отделят средства, за да намерят решения на конфликтите вместо да го направят в името на по-добра съдебна система и по-добро образование.

Бесни на Макрон

Макрон не беше сам в отказа си ЕС да даде начална дата за преговорите за присъединяване със Скопие и Тирана, но пък беше движещата сила, стояща зад решението. Настояванията на френския премиер бяха блокът да се реформира, преди да добави нови членове.

Кризата с присъединяването на страните от Западните Балкани в ЕС отразява регионалните проблеми с организираната престъпност и корупцията, както и наскорошната изпълнена с насилие история.

Начинът, по който Макрон говори за региона, също му навлече гнева на западнобалканските политически лидери.

„Той (Макрон) говореше за региона на Западните Балкани като съседен на ЕС. Ние не сме съседи, ние сме Европа“, заяви президентът на Северна Македония Стево Пендаровски. Той изтъкна, че институционално държавите от Западните Балкани имат пълно право да искат членство, съгласно договора на ЕС, подписан през 1957 г.“

Шест държави от Западните Балкани полагат надежди за членство в ЕС. Сърбия и Черна гора започнаха преговори, но не са близо до присъединяването. Северна Македония и Албания са класифицирани официално като страни кандидатки, докато Босна и Херцеговина и Косово се разглеждат от ЕС като потенциални кандидати.

Трудният път

Пътят на Северна Македония до този момент не беше лесен. Предишното дясно правителство при дългогодишния министър-председател Никола Груевски изостри напрежението с Гърция, която дълго време твърди, че името Македония предполага териториален иск на едноименния гръцки регион и възрази срещу опитите на Скопие да претендира за гръцко културно наследство.

През 2018 г. Гърция и Македония подписаха Преспанското споразумение, с което името на западната ни съседка беше променено, като политическите промени също оставиха дълбоки белези. Смяната на името на страната се случи след месеци на тежки дебати въпреки сериозния дипломатически натиск, който оказаха САЩ и Европа.

Заев определи този период като "драматичен" и добави, че въпреки отказа на ЕС, страната ще продължи да се придържа към споразумението. Премиерът на Северна Македония обаче подаде оставка след решението на Макрон, а гласоподавателите ще отидат до урните през пролетта на 2020 г.