Съществува ли опасност от глобална валутна война?

Правителството на американския президент Доналд Тръмп, изглежда, възнамерява да отслаби долара, който набира скорост от пет години, с едностранни мерки. Потенциалните ефекти не бива да се подценяват. Това пише в свой анализ за германското издание The Market Уилям Уайт, бивш главен икономист на Банката за международни разплащания.

Понятието "валутна война" създава плашеща картина на конкурентните девалвации (спрямо златото) от 30-те години на миналия век. По това време с обезценяване на валутата си спрямо цената на златото отделни държави са се опитали да отклонят по-голяма част от стагниращото глобално търсене за сметка на други държави.

Тогава, точно както днес, подобни страхове са се подсилвали през призмата на търговските войни.

Проблемите с валутата, с които се сблъскваме през последните десетилетия, обаче се различават от тези през 30-те години в поне два важни аспекта.

Първо, когато бразилският министър на финансите през 2010 г. обвини САЩ, че са започнали "валутна война", това беше резултат от обезценяването на долара, предизвикано от агресивното парично облекчаване от страна на Федералния резерв като борба с последиците от финансовата криза през 2008 г. Тогавашната американска политика обаче е била в ущърб на останалите страни.

Второ, държавите извън САЩ не са се опитали да обезценят собствените си валути. Те просто са се борили срещу поскъпването им спрямо щатския долар. Всъщност обаче са станали зависими от него.

В резултат на това разхлабената парична политика в САЩ е довела до подобна политика и в други държави. Не е изненадващо, че вътрешните дисбаланси, които някога бяха ограничени до САЩ - нарастващите цени на имотите и високите нива на дълг и финансов ливъридж - сега са все по-често срещани в някои части на Европа, Китай и много страни с нововъзникващи пазари.

Уроци от азиатската криза

На какво се дължат опасенията, свързани с долара, след като в периода от 2002 г. до около 2014 г. той премина през период на слабост? Повечето страни страдат от идентични проблеми като недостатъчно вътрешно търсене и ниска инфлация. Очевидно поскъпването на тяхната валута само ще влоши тези проблеми.

Второ, по-силните валути застрашават експортно ориентираните стратегии за растеж, развивани от Германия и Япония след Втората световна война и впоследствие възприети от Китай и други икономики. Допълнително безпокойство възниква заради това, че деноминираните в долари активи, особено валутни резерви, ще загубят стойност при поскъпване на местната валута.

В отговор на тези опасения, свързани с валутите, някои държави, предимно бързоразвиващи се икономики, се намесват на валутния пазар. Други, предимно развити страни, в по-голяма или по-малко степен разхлабиха паричната си политика в синхрон с Федералния резерв.

Пряката намеса на валутните пазари от страна на развиващите се пазари е била оправдана заради необходимостта от натрупване на валутни резерви като застраховка срещу бъдещи кризи. Това е била поуката от азиатската криза 1997 -1998 г.

В други страни, по-специално в Европа и Япония, централните банкери оправдават безпрецедентното парично облекчаване с твърде слабата вътрешна инфлация. Тази агресивна реакция е по-трудна за обяснение, тъй като инфлационната цел от около 2% е произволно зададена. В този смисъл не е трудно да си представим, че зад облекчаващите парични политики могат да седят и други мотиви като обезценка на местната валута. 

Тръмп се отказва от говоренето за "силния долар"

От 2014 г. доларът набира сила спрямо другите валути. Отчасти това се дължи на сравнително по-силния икономически растеж и по-високите лихви в САЩ. Митата, въведени от от правителството на американския президент Доналд Тръмп, както и значителните фискални стимули от намалението на данъците през 2018 г. също са част от обяснение за силата на долара в момента.

Кабинетът на Тръмп е показвал, че не одобрява силата на долара по различни начини.

Изглежда, че Доналд Тръмп се е отказал от говоренето за „силния долар“, прието от демократичните и републиканските правителства преди около 25 години. Китай, от друга страна, наскоро официално бе обявен за „финансовия манипулатор“ от Министерството на финансите на САЩ.

На този фон има опасения, че САЩ биха могли едностранно да се опитат да намалят стойността на долара. Тези опасения вероятно ще се засилят, ако има риск американската икономика да изпадне в рецесия. Министерството на финансите в САЩ би могло да сигнализира за намеренията си, като използва Exchange Stabilization Fund (ESF), чиято задача е да стабилизира американската валута чрез продажби на долари. Освен това би могло да се увеличи натискът към централната банка допълнително да облекчи паричната си политика, за да отслаби долара. Всеки, който смята, че Федералният резерв е напълно независим от политическо влияние, следва да вземе предвид безпрецедентните атаки на президента Тръмп срещу Фед.

Има обаче достатъчно аргументи, че подобни едностранни действия биха били неразумни. Първо, няма категорични доказателства, че доларът е значително надценен днес. Всъщност като процент от БВП дефицитът по текущата сметка в САЩ намалява през последните години.

Второ, едностранната девалвация ще провокира ответни мерки от другите държави, което означава, че желаният ефект от по-нататъшно намаляване на дефицита по текущата сметка в САЩ няма да бъде постигнат.

Във всеки случай някои европейски държави, големи или малки, особено Германия, вече би трябвало да обмислят своята строга фискална политика в условията на евентуално глобално икономическо забавяне. Избягването на глобална валутна война чрез премерена фискална експанзия би било просто "черешката на тортата".

Идва ли краят на доларовия режим?

Ако САЩ действат едностранно за отслабване на долара и ако други държави предприемат мерки за противодействие, това би означавало дълбока метаморфоза в международната парична система. Потенциалните ефекти не бива да се подценяват.

Това би довело до край на сегашния "доларов режим", която вече е под натиск поради различни икономически и геополитически причини.

Може би още по-лошо от разрастването на валутна война е централните банки да фокусират паричната си политика върху нещо различно от вътрешната ценова стабилност. 

Ако това акумулира нарастващо недоверие към всички фиатни валути, особено на тези от държави с висок държавен дълг, може да последва силно увеличение на инфлационните очаквания и лихвените проценти. Какъв ефект може да има това на фона на огромния държавен и частен дълг, които виждаме в света днес, не е трудно да си представим.

Валутната криза наистина би била много лоша идея. Вероятно и отговорните лица във Вашингтон знаят това.