Ако кризата в Ирак и Ливан не бъде решена, Европа ще понесе най-тежките последици, заяви в ефира на Българско национално радио Делауър Ала Алдийн - президент на базирания в Багдад Институт за проучване на Близкия изток. Именно заради това Европейският съюз трябва да бъде водещият международен играч, който води преговорите за мир и стабилност в Близкия изток. Съединените щати и Русия преследват единствено собствени интереси и нагнетяват напрежението в Залива, където и без това държавите имат много сложни отношения, допълни експертът.
Ливан от своя страна няма как да започне възстановяването на икономиката си, ако не бъде решена тежката политическа криза в страната. Това е мнението на множество анализатори на събитията в Близкия изток. Политическата стабилност е единственият начин арабската държава да бъде подпомогната финансово. В Ирак - картината е различна, но отново може да се опише с една дума - „колапс“. Богатата на петрол държава е изправена пред крах заради корумпираното управление и сблъсъка на геополитически интереси, категорични са експертите.
„Ситуацията в най-общ план би могла да бъде описана като „променлива“ и „колеблива“. Има много големи очаквания сред хората. В същото време страхът какво ще се случи утре е много силен. Също така - всички чувстваме сянката на финансовия колапс на държавата.
Една от основните тактики на протестиращите през последните две седмици е да блокират пътищата. Идеята е хората да не могат да отидат на работа, страната да бъде парализирана. Това е начин за натиск, който се оказва много успешен. Именно тази тактика доведе до оставката на премиера. Сега протестът е на нов етап“, заяви в ефира на БНР Лин Маалуф, която ръководи „Амнести Интернешънъл“ в Бейрут. Оставката на премиера Саад Харири не означава край на демонстрациите. Ливан е в задънена улица - дългът на страната е третият по големина в света или над 150% от брутния вътрешен продукт. Според Международния валутен фонд дефицитът миналата година е бил 11%, а тази година заложеният от 7,6 на сто ще бъде надхвърлен. Безработицата, особено сред младите хора, е изключително висока.
„Когато войната свърши, всичко, което хората искаха, беше да започнат нормален живот - децата им да ходят на училище, те да имат работа, да имаме инфраструктура и достъп до базови услуги. 30 години по-късно ние все още нямаме достъп до електричество, въпреки че ни се обещава отново и отново. Дори нямаме вода. Въздухът не е чист. Здравето ни е застрашено заради лошото управление и корупцията“, казва Маалуф.
Ирак е различен от Ливан, защото е почти изцяло зависим от петролни продукти. Икономиката, изцяло базирана върху производството на петрол, е разчита изцяло на държавното управление. В Ливан има финансов пазар и различни дейности, които са в основата на икономическата структура на държавата. Проблемът в Ливан е, че системата е толкова зле управлявана, раздробена и отслабена, че практически не може да върви напред.