Задачата на Кристин Лагард е да ръководи културна революция

В деня, в който Кристин Лагард поема поста на гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ), работата изглежда по-малко плашеща, отколкото когато нейният предшественик Марио Драги я наследи през 2011 г. Това обаче е подвеждащо. Благодарение на усилията на Драги еврозоната не е заплашена от разпад, но това далеч не значи, че всички нейни проблеми са преодолени. Вероятно скоро проблемите, които Драги заглуши, ще се завърнат, пише в свой анализ Bloomberg.

Когато обаче това се случи, инструментите за реакция на ЕЦБ ще бъдат по-безсилни отпреди. Като бивш ръководител на Международния валутен фонд Лагард е добре запозната с тези въпроси. Нейната основна задача е да помогне на европейските политици да видят риска и да ги убеди този път да поемат повече от икономическото бреме.

Целта на ЕЦБ за инфлацията е „под, но близо до 2%“. Цените в еврозоната нарастват с едва 0,8%, като междувременно европейските икономики дават сигнали за стагнация. Също така, основните лихвени проценти не могат да бъдат значително намалени – лихвите по депозитите на ЕЦБ вече са -0,5%. Централната банка поднови програмите си за изкупуване на активи, но ефективността на количествените улеснения не оправда надеждите.

Още по темата

Кристин Лагард почти няма да има инструменти за нови действия при влошаване на икономическата ситуация

Още по темата

Финансист: Марио Драги спаси еврозоната от разпад

Ситуацията за Лагард е усложнена и от разделението в Управителния съвет на ЕЦБ. Миналия месец седем от неговите членове се противопоставиха на новия рунд парични улеснения, като представителят на Германия подаде оставка в знак на протест. „Ястребите“ в ЕЦБ са ръководени от ядрото Германия, Австрия и Холандия. Някои от тях се противопоставиха на ниските лихвени проценти и всички отхвърлиха количествените облекчения.

Лагард не може да се надява да заглуши тези гласове, така че ще ѝ се наложи да спечели спора. Още повече, тя ще трябва да изглежда като печеливша, тъй като в противен случай очакванията на инвеститорите ще бъдат дестабилизирани и паричната политика ще загуби дори ограничената си ефективност. За тази цел Лагард трябва да сложи край на необичайната практика на ЕЦБ да пази своите протоколи в тайна - това значи да направи дебатите прозрачни, да надделее над противопоставянията и да настоява за колективна отговорност за решенията на банката.

Още по темата

Наследството на Марио Драги се съдържа в четири думи

Това ще е трудно, но не и колкото другата голяма задача пред нея. Лагард трябва да убеди политическите лидери в еврозоната, че паричната политика не може повече да работи без помощта на фискалната. Драги и неговият предшественик Жан-Клод Трише се опитаха да разпространят тази идея, но се провалиха. Германия и някои други икономики имат достатъчно възможности за увеличаване на правителствените разходи или намаляване на данъците, като начин за насърчаване на търсенето, но не го правят. Фискалните стимули в страните от еврозоната остават незначителни въпреки много ниската инфлация и свиването на търсенето.

Лагард трябва да даде началото на по-тясна фискална координация между икономиките в еврозоната и по възможност създаването на нейн общ бюджет. Всеки друг валутен съюз вече има такъв.

Необходимо е по-внимателно фокусиране върху нуждите на цялата еврозона, а не само върху отделните икономики, а това на практика означава културна революция. Пада се на Лагард да я ръководи.