След осем трудни години, в които правеше всичко необходимо, за да подкрепи европейските икономики, Марио Драги е на път да се оттегли като президент на Европейската централна банка. Поемайки това предизвикателство, неговата наследница Кристин Лагард се сблъсква със същия основен проблем: валутният съюз в центъра на европейския проект е незавършен, пише Bloomberg, цитирана от Investor.bg.
От самото начало еврото е непълно като замисъл. Създателите му знаеха, че за да споделят валута, страните трябва да споделят и рискове - както например щатите в САЩ правят това чрез федерални институции като общ бюджет, социална защита и финансови гаранции. В противен случай центробежните сили на разнопосочните икономики биха заплашили да разрушат съюза. Тези съществени механизми бяха изоставени, защото страните членки не бяха готови за загубата на суверенитет, които те изискваха.
Визионери като Жан Моне и Томазо Падоа-Шиопа смятаха, че произтичащите от това кризи ще тласнат Европа в правилната политическа посока. До известна степен това се случи. Кризата с държавните дългове, която започна по-рано през това десетилетие - и която доведе Гърция на ръба да се откаже от общата валута - принуди европейските лидери да предприемат стъпки към по-задълбочена интеграция. Те създадоха елементи на банков съюз, включително централизирани структури с правомощия да надзирават, поемат контрола и подкрепят финансовите институции в региона.
Това, което остава да се направи, обаче, омаловажава постигнатия досега напредък. Усилията за създаване на бюджет на еврозоната за смекчаване на рецесиите - както правят федералните трансфери за щатите в САЩ - са наникъде. И банковият съюз не успя да постигне реално споделяне на рисковете: Той няма да харчи общи публични средства за рекапитализация, а неговият „трети стълб“ - системата за взаимно гарантиране на депозити - все още е само предложение. В резултат на това, измерена чрез трансграничното кредитиране, финансовата интеграция в Европа е в застой.
Недъзите в структурата на еврото имаха тежка човешкa, икономическa и политическa цена. Гърция претърпя депресия и неизмерими страдания, които в подобаващ съюз за споделяне на риска биха били в голяма степен ненужни. Изключителните усилия на Драги да спаси валутата, които бяха необходими, изчерпаха ресурсите на ЕЦБ, оставяйки я недобре подготвена за борба със следващата рецесия. Дисфункцията на Европа разруши вярата в политическата върхушка, допринасяйки за възхода на популистите и крайно десните, обхванал целия западния свят.
Стремежът на Обединеното кралство за излизане от ЕС трябва да се разглежда като предупреждение: ако следващата страна, която напуска, е член на еврозоната, цялото предприятие - насочено към обвързване на Европа, за да не се повторят никога ужасите на двете световни войни - може да се разпадне. Стратегията за изграждане на по-единен съюз чрез последователни кризи достигна своите граници, постигайки твърде малко на твърде голяма цена и рушейки, а не изграждайки подкрепа.
Още по темата вижте в Investor.bg.