Сърбия подписва търговско споразумение с Русия

Сърбия ще подпише търговски пакт с Русия, което е сигнал към Европейския съюз. Белград залага на стратегия, в която поддържа силни връзки със Запада, от една страна, и с Москва и Пекин от друга, разчитайки да извлече най-доброто от конкуренцията помежду им. В последно време ЕС забележително изостава в темпото на присъединяване на нови членки, което силно обезкуражава страните от Западните Балкани, пише Bloomberg.

Споразумението с Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), който обединява Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан, светна червени лампи сред официалните лица в Брюксел, които от години се опитват да обвържат най-проблематичния регион на континента по-близо до орбитата си, като се въздържат от предоставянето на пълноправно членство на държавите там.

Парадоксално, но това работи в полза на подхода на сръбския президент Александър Вучич, който води 7-милионната си страна по пътя към ЕС, докато същевременно поддържа силни връзки със своя близък съюзник Владимир Путин. Споразумението с ЕАЕС предлага малка полза за икономиката на Сърбия, чийто стокообмен с Европа е в пъти по-голям от този с петте бивши съветски републики, но то е напомняне, че липсата на действие от страна на Запада оставя вратата отворена за руското и китайско влияние.

„ЕС може и да иска да помогне на региона, но това е различно от пускането на Балканите в общия европейски дом“, казва Тимъти Лес от базирания във Великобритания Център за геополитика и стратегия. „ЕС вече няма жизнен план за стабилизиране на Балканите, което означава, че други ще трябва да решават проблемите, оставени нерешени от европейците“ допълва той.

Според търговското споразумение, което премиерът на Сърбия Ана Бърнабич ще подпише в Москва, Белград ще разшири търговските си връзки освен с досегашните си партньори (с които има подписани търговски сделки) Русия, Беларус и Казахстан, и със Армения и Киргизстан. Сърбия договори безмитна търговия за своите сирена, плодови ракии и тютюневи изделия за пазар от сумарно 180 милиона души (150 милиона е само населението на Русия и Беларус).

Сърбия вече обяви създаването на „мини балкански Шенген“, който включва и Северна Македония и Албания, чиито амбиции за членство в ЕС бяха попарени миналата седмица от френския президент Еманюел Макрон. В зоната на свободно движение на хора, капитали и стоки бяха поканени и Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово.

ЕС предупреди Сърбия, че ще трябва да напусне всички митнически съюзи и споразумения за свободна търговия със трети страни, когато и ако се присъедини към ЕС. Но Европейската комисия вече е посочила, че следващата дата за евентуален прием на нови кандидати ще е през 2025 г.

През това време Вучич ще може да затегне хватката си върху властта в Белград, да засили връзките си с авторитарни лидери като президентите Путин и Си Дзинпин и да продължи да преследва собствените си цели. Той отказа да въведе санкции срещу Кремъл, когато целият ЕС го направи през 2014 г. след окупацията на Крим и Донбас. Това негово действие получи много лош отзвук в Брюксел и значително намали шансовете на Сърбия за членство.

Междувременно Белград получаваше от Москва изтребители и бронирани машини, Сърбия провежда военни  учения с Русия и позволи на руснаците да изградят база в Ниш. Според Министерството на търговията на Сърбия, износът към Русия, който в момента е около 1 милиард долара годишно, може да нарасне с 50% в следващите три години. За сравнение, Сърбия изнася стоки за 13 млрд. долара за страните от ЕС, който освен това е и най-големия донор на чужди инвестиции и финансови помощи за Белград.