Защо хората трупат все повече пари в брой?

Финансовият сектор в наши дни се нуждае от голяма доза доверие, а неговото дигитално бъдеще ще изисква още повече. Ако електронните разплащания заменят парите в брой, хората ще трябва да повярват, че битовете информация, които се разменят между телефони, карти, терминали и блокчейн в крайна сметка имат реална стойност, пише в коментар за Bloomberg Леонид Бершидски.

Ако се съди по предпочитанията на хората към физическото боравене с пари, вероятно това обаче няма да се случи. На пръв поглед, парите в брой са напът да изчезнат. Швеция почти е елиминирала употребата им за разплащания. В САЩ, родината на всемогъщия долар, почти една трета от населението може в продължение на цяла седмица да не използва и една единствена банкнота. Бизнесът експериментира с безкасови плащания, като се надява да ускори трансакциите, да се бори с кражбите и да създаде по-безопасна среда за служителите си.

Всъщност, притежаването на пари в брой преживява нов възход. Хората в някои от най-развитите държави по света, като например еврозоната, Япония и САЩ държат все по-голямо количество пари в брой. В САЩ например, парите в обръщение са били 1.76 трилиона долара в края на месец септември. Това е около 8.2% от БВП на страната, сравнено с 5.6% спрямо времето преди финансовата криза от 2008 г., като това е и близо до най-високото ниво в последните 36 години.

Ако хората имат нужда от по-малко пари в брой, за да се разплащат, защо тогава биха държали толкова много в наличност? Отговорът е, че както изглежда, те разчитат на физическите пари като начин за запазване на стойност. Предпочитани са банкнотите с голяма стойност като 100 долара, които са най-удобни за заделяне на големи суми. Делът на тези банкноти в обращение достига 80% през 2018 г. в сравнение с 73% преди десетилетие.

Тази ситуация в развитите страни остро контрастира с развиващи се икономики като Китай, Индия и Русия, където обемът на парите в брой намалява като процент от БВП.

Защо хората в богатите страни трупат пари в брой? Без съмнение, това има връзка с усилията на централните банки да държат лихвите ниски. Когато приходът от сигурни инвестиции като банкови депозити или държавни облигации е много или малко равен на нула, хората не губят, ако държат парите си в брой. Това илюстрира и защо централните банки не могат да понижат лихвите твърде много – вместо да харчат или да гледат как спестяванията им се стопяват всеки месец, докато стоят в банката, хората просто ги теглят и ги складират „под дюшека“.

Големият интерес към парите в брой разбира се, не може да бъде обяснен само с лихвите. Престъпниците отдавна ги предпочитат като начин за анонимни и непроследими плащания, но едва ли това е обяснението за ръста в търсенето на парите в брой в последните десет години. Точно обратното – криптовалутите дадоха на престъпниците още по-добра алтернатива.

Според скорошно проучване на икономисти от Азия по-старите поколения имат афинитет към парите в брой. И когато техният дял от населението нараства, особено в развитите страни,  то и парите в брой в населението растат.

Още по темата

Ниските лихви създават жилищния балон в Европа

Паричното предлагане у нас нараства с 8,3% през септември на годишна база

Наследството на Марио Драги се съдържа в четири думи

Най-тревожната предположение е, че хората губят вяра във финансовите институции. Рязкото увеличение в търсенето на пари в брой започна веднага след една от най-лошите финансови кризи, случвали се някога, и е концентрирано в най-засегнатите от нея страни. За недоверието допринасят и скандалите с фалшиви акаунти, завишени такси и кражби на лични данни от банки и финансови институции.

Доверието във финансовата система е свързано и с това дали хората вярват в правосъдието и способността на правителствата да управляват добре. В развиващите се страни тази убеденост по-скоро отсъства. Пример за това е „демонетизацията“, проведена в Индия през 2016 г. - правителството изтегли от обръщение купюри с голяма стойност и ги замени с нови банкноти. Това не попречи на сивата икономика, както се очакваше, но това навреди на рупията – парите в брой още не са достигнали нивата отпреди реформата.

Трупането на пари в брой може да отмине като тенденция само ако доверието в правителствата се повиши. В крайна сметка управляващите в развитите страни биха искали да се увеличават електронните разплащания, тъй като това ограничава престъпността, намалява данъчните измами, като в същото време централните банки разполагат с повече средства, за да стимулират икономиката. Но хората трябва да вярват, че електронните пари ще са защитени от лошо управление, човешки грешки, хакери и дори конфискация. Регулаторите обаче все имат още много работа в тази посока.