Новата жестока реалност - липса на достъпни жилища

Градовете по света са изправени пред жестока реалност – няма достатъчно достъпни жилищни площи за населението им. Жилищата в повечето големи градски зони се считат за недостъпни за средния работник. Това подхранва усещането на много хора, че собствения дом е привилегия за малцина имащи на фона на мнозинството нямащи. Така възникват и важни въпроси като например – трябва ли да има нови и луксозни апартаменти в Лондон, много от тях собственост на чужденци, които да стоят празни, докато хиляди чакат в списъците за общински жилища? Мигранти от селски области в Китай се стичат в Пекин в търсене на по-добър живот и често населяват опасни и незаконни постройки, но къде биха могли да отидат, ако тези жилища бъдат разрушени? Най-лошото предстои – делът на хората по света, живеещи в градове, ще се увеличи до 68% през 2050 г., при 55% днес, пише в свой анализ Bloomberg.

Повишаващите се цени направиха жилищата в 58% от големите градове недостъпни спрямо под 50% преди пет години според проучване на изследователската компания Demographia. Това означава, че покупката на жилище на средна цена би струвало повече от четирикратното средно годишно възнаграждение. Типичен апартамент в Хонконг сега струва средно над 916 хиляди долара, което подхранва и политическите протести. Други горещи пазари са Берлин, където кампания за национализация на жилища доведе до радикален план за замразяване на наемите за пет години. Ванкувър въведе първия в Северна Америка данък върху празните жилища, а градове от Ню Орлиънс до Атина се борят с ефекта на краткосрочните наемане през платформи като Airbnb.

Ню Йорк въведе законова защита за наемателите на жилища, като ограничи поскъпването на наемите. Това се случи след като плановете за разрастване на Amazon.com бяха предотвратени от местни общности, които се опасяваха, че за жителите на града може да стане твърде скъпо да живеят в него. Други правителства залагат на засилено строителство – Индия планира да построи повече от 40 милиона жилища до 2022 г. Големите компании също се включиха – Alphabet, компанията майка на Google, обеща един милиард долара за създаване на 15 хиляди жилища в Калифорния. Това е капка в морето, сравнено с оценките, че щатът има годишен недостиг на около 180 хиляди нови жилища.

През 19-ти век, фермерите, които се стичали в градовете в търсене на работа и нов живот, населявали жилища в квартали около фабриките. Сега компании от сектори като технологиите, здравеопазването и финансите, в които работят мнозинството от добре платените служители правят така, че те се заселват в кварталите с добри транспортни връзки, като изтласкват оттам хора с професии като учители, медицински сестри, пожарникари, чистачи и други ниско-платени длъжности, които не могат да си позволят по-високите наеми. Това увеличава неравенството в обществото. Има и натиск от чужди инвеститори и фондове, които инвестират в недвижими имоти след като десетилетие на ниски лихви намали възвръщаемостта от други инвестиции. В същото време, от 1980 г. насам, САЩ и Великобритания са намалили значително инвестициите в държавни жилища, което води до недостиг и покачване на цените. Техните правителства предпочитат да субсидират или подпомагат с данъчни облекчения компании, които инвестират в строеж на жилища. Много градове изискват от предприемачите да предоставят част от построените жилища за ползване от хора с по-ниски доходи. Въпреки всичко, броят на жилищата с нисък наем се е свил с 4 милиона само в САЩ от 2011 г. досега, и около 47% от наемателите са харчили повече от 30% от доходите си за наеми. Това допринесе за разрастването на броя на бездомните в някои от най-богатите американски градове.

Критиците на ограничаването на наемите, изтъкват, че това може да отблъсне инвестициите в недвижимости и да доведе до намаляване на средствата, отделяни за текуща поддръжка и ремонти на съществуващите жилища. Според привържениците на мярката, това ще запази кварталите с жилища стабилни. Строителните предприемачи и инвеститори заявяват, че нямат избор освен да предлагат жилища във високия ценови сегмент, защото труда, материалите и особено на земята са поскъпнали. Според тях местните власти могат да помогнат с улесняване на издаването на строителни разрешителни и определянето на нови места за строеж в регулационните планове. Едно от спорните предложения, което набира скорост в САЩ е да се допусне уплътняване на досегашните жилищни квартали, застроени с еднофамилни къщи.