Турската инвазия в Североизточна Сирия беше правилно и непрекъснато критикувана от международната общност. Доколкото ситуацията на терен бързо се влошава, очевидно са нужни повече мерки от вербални критики, пише Bloomberg в редакционен коментар.
Засега обаче, действията са ограничени. Няколко европейски държави прекратиха продажбите на оръжие на правителството в Анкара, но Европейският съюз се колебае за цялостно оръжейно ембарго. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, първо разреши турската инвазия, а после наложи 50% мита на турската стомана, спря преговорите за нова търговска сделка и наложи персонални санкции на турските министри на отбраната, енергетиката и вътрешните работи.
Подобни усилия няма да прекратят авантюрата на турския президент Ердоган. Вероятно ще са нужни още по-твърди мерки, за да се спре инвазията и приближаващата хуманитарна катастрофа. Десетки хиляди кюрдски цивилни бягат от боевете, което вещае нова бежанска криза. Нов кошмар за сигурността на Европа се задава, докато стотици бойци на Ислямска държава бягат от кюрдските затвори, където бяха държани досега. Ще стане и по-зле, защото сирийският диктатор Башар Асад също изпраща войските си в района, окуражен от оттеглянето на малкото американски войници там.
Реджеп Таийп Ердоган твърди, че целта му е да създаде зона за сигурност за завръщането на 3.6 млн. сирийски бежанци и да изтласка кюрдските милиции далеч от турските граници. Поведението на турската армия и нейните паравоенни съюзници в Сирия обаче подсказват по-зловещи намерения. Вече има индикации и за извършени военни престъпления, включително обстрел на цивилни и екзекуции на затворници. Американският военен министър заяви, че вероятно турската инвазия ще излезе извън предварително определените граници.
Турция отвърна на критиките с войнствена реторика и още по-войнствени действия. Ердоган заплаши, че ще пусне милиони бежанци срещу Европа. Като демонстрация на безразсъдство, турските войски насочиха артилерийски огън в близост до американски наблюдателен пост в Сирия.
Това поведение следва да разсее и последните станали илюзии, че Турция може да бъде надежден съюзник. От години насам, Анкара демонстрира, че ценностите и вижданията й са противоположни на Западния алианс. Покупката на руските ракети С-400 би трябвало да е последната капка, но САЩ и Европа са се вкопчили в идеята, че Турция би могла да се върне към сътрудничество и поведение на нормален съюзник. Сега трябва да приемат реалността.
Доколкото НАТО няма формален повод да изключва страни членки, то организацията трябва да започне плавно да намалява ролята на Турция в алианса. Изтеглянето на американските ядрени бойни глави трябва да е силен начален сигнал. Присъствието на самолети и войници на съюзнически страни трябва да се сведе до възможния минимум и обменът на разузнавателна информация трябва драстично да се ограничи. НАТО следва да уважи и призива на Гърция за военноморска помощ в случай на нова вълна от бежанци – ако Ердоган реши да изпълни заканата си.
САЩ и Европа трябва незабавно да организират международна подкрепа за кюрдите и да предоставят достатъчна хуманитарна помощ за бежанците. В добавка към налагането на силни санкции, Конгресът на САЩ трябва да направи всичко по силите си за да накара Доналд Тръмп да отмени безсмисленото си решение за изтегляне на американското военно присъствие в Сирия – не на последно място, за да се предотврати възраждането на Ислямска държава.
Дори и така, злото вече е сторено. Чрез абсолютното си безразсъдство, Тръмп създаде колосална бъркотия в страна, която е преживяла твърде много война и страдания. Ограничаване на щетите от това сега е най-доброто, на което да се надява светът.