Европа не се нуждае от друга валутна криза

След като в продължение на осем трудни години правеше каквото е необходимо, за да подкрепя европейските икономики, гуверньорът на Европейската централна банка Марио Драги се оттегля от поста си. Поемайки предизвикателството, неговият наследник в лицето на Кристин Лагард, ще се сблъска със същия неотложен проблем: работата по валутния съюз, не е приключила, пише в свой анализ Bloomberg.

Още от самото си начало еврото е незавършен проект. Неговите създатели знаеха, че за да споделят страните една валута, те ще трябва да споделят също и риска - както например американските щати го правят чрез федералните институции през общия бюджет, мрежата за социална сигурност и финансовите механизми. Това обаче не се случи, защото страните членки не бяха готови да изгубят суверенитета си. 

Кризата обаче тласна политиката в правилната посока. Проблемите с дълга, които започнаха в началото на десетилетието и доведеха Гърция до ръба на оттеглянето от общата валута, принуди европейските лидери да направят крачки към по-дълбока интеграция. Те създадоха елементи на банков съюз, включително централизирани структури с правомощия да контролират финансови институции в региона.

Това, което остава да се направи, обаче, омаловажава постигнатия досега напредък. Усилията за създаване на бюджет на еврозоната за смекчаване на рецесиите не са стигнали доникъде. И банковият съюз не успя да раздели реалния риск: не се харчат общи публични средства, а неговият „трети стълб“ - системата за обща депозитно-осигурителна система все още е само предложение. В резултат на това финансовата интеграция в Европа е в застой.

Пропуските в структурата на единната валута оказаха сериозно икономическо, политическо и социално влияние. Гърция изживя тежък период, който можеше да е по-лек, ако рискът беше споделен. Невероятните усилия на Драги, с които целеше да поддържа единна валутата изчерпаха ресурсите на ЕЦБ, оставяйки я недостатъчно добре подготвена за борба с евентуална нова рецесия.

Междувременно проблемите в Европа разрушиха вярата в управляващуите, допринасяйки за възхода на популистите и десните, обхванал целия западен свят.

Стремежът на Обединеното кралство да напусне ЕС трябва да се разглежда като предупреждение - ако следващата страна, която реши да напусне блока, е член на еврозоната, цялото начинание - насочено към обединение на Европа, за да не се повторят ужасите на две световни войни отново - може да се разпадне.

Стратегията за изграждане на по-стабилен съюз чрез преодоляване на последователни кризи достигна своя лимит, след който, ако се тегли чертата, може да се види колко малко е постигнато и огромните разходи, които отблъскват по-сериозно обединение.

Това оставя на европейските лидери само един безопасен начин за промени – да се намери воля за действате в сравнително спокойни времена, така че да се избегне следващата криза или поне да не бъде толкова болезнена

Сега е подходящ момент за подобни мерки. Кристин Лагард, която следващия месец поема поста на Драги, знае от горчив опит какво в еврозоната се нуждае от корекции.

По някакъв начин Brexit също помага за това - както чрез подчертаване на разходите за излизане от блока, така и чрез отстраняване на своеобразен противник на европейската интеграция.

Бавният икономически растеж обаче изостря необходимостта от координирана фискална политика. А рязката промяна в търговската политика на САЩ от насърчаване на глобалната търговия до нейното задушаване предизвиква европейските държави да застанат рамо до рамо и да защитават своите интереси.

Естествено, препятствия има - особено в Германия, където политиците изключват по-значимото споделяне на риска. В същото време новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която притежава богат опит във вътрешната политика на най-силната европейска икономика, изглежда по-добре позиционирана от своите предшественици да навигира политиката на своята страна.

Ясно е какво трябва да се направи, като ето какво предложиха наскоро група френски и германски икономисти:

- Завършване на банковия съюз – залагане на достатъчно публични средства за рекапитализиране на банките, когато е необходимо;

- Споделяне на повече фискални рискове – създаване на фонд в еврозоната, който да събира вноски по време на икономически растеж и да предоставя средства при рецесии.

- Разрушаване на бариерите пред свободния приток на капитали в Европа - овластяване на Европейския орган за ценни книжа и пазари да хармонизира финансовите, счетоводните и други правила с цел насърчаване на хората да инвестират и следователно да диверсифицират риска зад граница.