Изборите в Австрия показват какво ще е бъдещето на Германия

Австрия проведе миналата неделя предсрочни парламентарни избори, които очертаха една нова посока за европейската политика – промяна на фокуса на десните към сътрудничество със Зелените, пише Леонид Бершидски в анализ за Bloomberg.

33-годишният лидер на Австрийската народна партия (АНП) Себастиан Курц, победител в изборите, е повече от успешен политик в малка страна.

Преди две години той постигна трудна победа със своята партия, като залитна към десните и възприе част от антиимигрантската реторика на нарастващите националисти от Австрийската партия на свободата (АПС). Тогава той изгради коалиционно правителство с АНП, което рязко намали броя на молбите за убежище в Австрия. Реакции се появиха дори в Германия, където части от германския десен център посочиха Курц като пример за канцлера Ангела Меркел.

След това Курц промени курса. Неговият вицеканцлер, лидерът на АПС Хайн-Кристиан Щрахе, подаде оставка по-рано тази година заради видео, в което Щрахе обещава строителни проекти на мнима племенница на руски олигарх в замяна на дарения за неговата формация.

Инцидентът показа, че крайната десница не е устойчива на грешки. Дори в Австрия, страна с мощна крайнодясна традиция, антисистемните сили могат да понесат сериозен удар, ако се окажат по-корумпирани от системните.

Вместо да се вкопчи във властта, като запази коалицията без Щрахе, Курц избра да я разпусне и да се бори на нови избори. Смелата стратегия на Курц до голяма степен му се изплати: АНП спечели 38% от гласовете по време на вота в неделя, в сравнение с 31,5% при изборите през 2017 г. Двете партии, които се надяваха той да се провали - ПСА и Социалдемократическата партия на Австрия (СДПА) - претърпяха най-голяма загуба.

Но Курц все още трябва да намери партия с достатъчно подкрепа, за да състави коалиционно правителство.

ПСА не е особено привлекателен вариант заради скандала, станал известен като „Ибисагейт“, и поради факта, че между Курц и популярния член на партията, бившият министър на вътрешните работи, Херберт Кикл има известни пререкания. В същото време СДПА може би не е изобщо вариант, като се има предвид намаляващата подкрепа за левите в по-голямата част от Европа.

Затова той поглежда към партията на Зелените, която се разрасна заедно с движението за борбата срещу климатичните промени на шведската активистка Грета Тунберг.

Една коалиция със Зелените може да позволи на Курц да се възползва от проекологичните настроения, без да залита твърде много към радикалните им искания. Той може да даде на Зелените някои постове в кабинета, без да поема пълна отговорност за това, което ще направят.

Разбира се, Курц може да противодейства на Зелените, като покани в коалицията трета страна, бизнес ориентираната „Неос“.

Преговорите за изграждане на коалиция може да отнемат месеци, както обикновено става в Австрия. Но едно по-стабилно правителство си заслужава чакането. Това показва на останалата част от Европа и най-вече на Германия, че съюзът на дясноцентристите и Зелените може да работи.

Фискалната трезвост на консерваторите и позицията на бизнеса могат да балансират припряността на Зелените за спасяването на планетата. Ако страните могат да се научат да си сътрудничат и да правят компромиси, те могат да изградят трайно мнозинство - постижение, което германските консерватори ще бъдат изкушени да изпробват.

През 2017 г. Меркел се опита и не успя да сформира коалиция със Зелените и Свободните демократи - до голяма степен, защото личните амбиции на лидера на Свободните демократи Кристиан Линднер се оказаха непреодолимо препятствие. Но такава сделка вероятно ще бъде най-добрата и устойчива опция през 2021 г. за избраната за наследницата на Меркел Анегрет Крамп-Каренбауер.

Последните анкети поставят Зелените на второ място след партията на Меркел, или може би дори наравно с нея. Следователно германските политици ще обърнат много повече внимание на стратегическите и тактически стъпки на Курц.