Германската икономика губи мощност с навлизане в ерата на електромобилите

В най-мрачните дни на рецесията през 2009 г. промишленото производство в Германия се срина с над 20% на годишна база. Трусът в най-голямата европейска икономика тогава се размина толкова бързо, колкото и настъпи.

10 години по-късно кризата отново надвисва над ядрото на германската индустрия. Този път обаче последиците може да са по-трайни, пише Крис Брайънт за Bloomberg.

Проблемите сега не са толкова сериозни, както през 2009 г. - индустриалното производство се сви с 4,2% през юли. Притесненията обаче са относно търсенето, което е застрашено от комбинация от циклични и дългосрочни структурни фактори като изчезването на дизела и преминаването към електрически автомобили.

Търговската война на американския президент Доналд Тръмп и предстоящата раздяла между Великобритания и Европейския съюз (ЕС) също не помагат.

Индустриалният сектор в Германия генерира повече от една пета от брутния вътрешен продукт на страната. Към момента експортният двигател дърпа икономиката надолу, а сигналите за предстоящо бедствие се множат.

Германската производствена активност е на най-ниското си ниво от десетилетие, сочи индексът на мениджърите по поръчките на IHS Markit. Според оценки на института Ifo повече от 5-процентен дял от производствените компании са намалили работните часове, като се очаква делът им да нарасне до 12% през следващите 3 месеца.  

Германските индустриални поръчки се свиват с 9% през първите шест месеца на годината, сочат данни на VDMA. В химическата и фармацевтична индустрии местното производство отбелязва 6,5-процентен спад през първата половина на 2019 г., докато автомобилното производство се свива с 12% през годината до момента, а износът на автомобили намалява с 14%.

ThyssenKrupp, която произвежда всичко от стомана до автомобилни части, е в криза. Компанията губи пари, затъва в дългове и се раздели с двама изпълнителни директори в рамките на 14 месеца.

Химическият гигант BASF съкращава 6 хил. работни места и предупреди за очакван спад на печалбата.

Междувременно германските автомобилни производители BMW и Daimler също отправиха предупреждения за печалбите си, засегнати от затягащите се правила за емисиите, които ги принуждават да увеличават разходите.  

Техните доставчици също бяха засегнати. Eisenmann, Weber Automotive и дъщерно дружество на Avir Guss подадоха молби за несъстоятелност през последните седмици, като инвеститорите очакват още дружества да ги последват.

Компанията, която най-добре илюстрира разрастващата се бавно криза, е Continental. Миналата седмица гигантът за производство на автомобилни части обяви масово преструктуриране, което ще засегне 20 хил. работни места през следващото десетилетие, близо 80% от работната му сила. Като обяснение за решението си компанията посочи “разрастващата се криза в автомобилната индустрия”.

Търсенето отслабва, а технологичните изисквания бързо се менят. В бъдеще ще са необходими все повече софтуерни инженери за сметка на по-малкото кадри за сглобяване на компоненти за бензинови и дизелови автомобили.

Robert Bosch GMBH, конкурент на Continental, разполага с голям бизнес за дизелови технологии и също се подготвя за сътресения. Главният изпълнителен директор на компанията Волкмар Денер посочи пред Sueddeutsche Zeitung миналия месец, че очаква производството да стагнира.

Десетки хиляди добре платени индустриални работни места са изправени пред заплаха заради отказа от двигатели с вътрешно горене. Електрическите превозни средства изискват по-малко части за задвижване, като процесът по сглобяването им също е не толкова трудоемък.

Германската икономическа мощ е базирана на автомобилите с дизелови и бензинови двигатели. Техният неизбежен край поставя под заплаха и позицията на страната като икономически „двигател на Европа“.