Популизмът вероятно ще си замине скоро

Популизмът се превръща в определяща черта на обществения живот. Той обединява чувството за жертвеност и недоволство, поставяйки „хората“ срещу „елитите“. Протекционизмът на американския президент Доналд Тръмп и враждебността му към имигранти се подхранват от популистите в дясно. В ляво популизмът се проявява под формата на възмущение срещу заможните и сред кандидатите за президентска номинация от Демократическата партия е пълно с хора, които искат да накажат богатите. „Компромис“ вече е мръсна дума. Политическата ангажираност с опонента вече е нещо презряно. Да се примириш с малкото е по-лошо от провала – това е предателство, пише Майкъл Р. Стрейн за Bloomberg, цитирани от Investor.bg.

Но колко дълго ще продължи всичко това?

Икономистите имат да кажат нещо по въпроса. В проучване от 2016 г. германските икономисти Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш изследват политическите разделения на финансовите кризи. Те обобщават и анализират данни, покриващи над 800 избори в 20 развити икономики (в това число и САЩ) за периода от 1870 г. до 2014 г.

Tе установяват, че крайнодясните партии отчитат 30-процентен ръст в подкрепата си на избори в рамките на петте години след финансова криза. Партиите, които печелят, се характеризират с националистически и ксенофобски възгледи. Последната финансова криза отговаря на модела, като десните популистки партии удвояват подкрепата си след 2008 г. във Франция, Великобритания, Швеция, Финландия, Холандия, Португалия и Япония.

Според икономистите, най-вече след Втората световна война, кризите правят управлението все по-трудно и се свързват със свиване на мнозинството на управляващите партии, засилване на опозицията и по-голямо политическо фрагментиране. От 50-те години насам средно по една допълнителна партия влиза в управлението в рамките на петте години след финансова криза. Също така уличните протести, бунтовете и стачките зачестяват.

Вижте цялата статия в Investor.bg.