Повишаващата се цена на хляба е знак за промените в климата

Причинените от промяната в климата суши заплашват повече от половината световни пшенични посеви, предупреждават учените. Това може да причини бъдещ недостиг на пазара и следователно политически вълнения, пише Bloomberg.

Това е изводът от ново проучване, публикувано в списание Science Advances. Зърнените култури, които съставляват една пета от дневните калории на човечеството, ще бъдат по-трудни за отглеждане поради по-суровите климатични условия и продължителния недостиг на вода. Предвижданията са, че 60% от сегашните площи, засети с пшеница могат да се сблъскат със суша до края на века, сравнено с 15% днес.

„Подобно развитие може да увеличи хранителната несигурност и следователно, и политическата нестабилност и миграцията“, посочват учените от различни организации, сред които и Международния институт за приложни системни анализи в Австрия. Дори и ако температурите на Земята останат в рамките на договореното в Парижкото споразумение повишение, това пак ще удвои площите, които се намират под заплаха от засушавания.

В проучването има и прогнози как промяната в климата ще се отрази на благосъстоянието на фермерите по света, като обогати някои и отнеме от други. Продължителните суши принудиха Австралия, най-големия износител на пшеница в Южното полукълбо, да внася зърно от Канада.

Глобалното затопляне ще накара страните да търсят нови начини за задоволяване на хранителните си нужди и много хранителни култури ще мигрират към нови територии.

„Ако само една страна или регион страда от суша, отражението е по-малко“ пишат професор Мирослав Трнка, професор в Менделския университет в Чехия и Сонг Фенг от Университета в Арканзас. „Ако много региони обаче са засегнати едновременно, това вече засяга глобалното производство и ще доведе до хранителна несигурност".

Най-големите световни износители на пшеница за ЕС, САЩ и Русия са изправени пред сериозен недостиг на вода, докато фермерите в Южна Америка ще бъдат само частично засегнати, показва проучването.

Пшеницата е различна от повечето зърнени култури, защото не изисква изкуствено напояване и разчита на дъждовете. Изследователите са използвали повече от десетки математически модела на климатични и хидрологични изменения преди да излязат с окончателни резултати.