Развиващите се страни оглавяват процеса по намаляването на парниковите газове. До този извод се достига в доклад, публикуван от Секретариата по климата към ООН, който изготвя Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, и Програмата на ООН за развитие (UNDP), пише германският седмичник Die Zeit.
В резултат на това развитите страни се концентрираха предимно върху дългосрочните мерки за преодоляване на производството на енергия от изкопаемите горива.
От 112 държави, които искат да преразгледат своите мерки за климата, 75 са постигнали целите, установени в Парижкото споразумение. Успешните в случая страни са почти всички развиващи се, се сочи докладът. Успехът на мерките за опазването на климата е базиран на спазването на страните на техните национално определени приноси.
Резултатът е, че по-конкретно развиващите се страни са изпълнили своите национално определени приноси. Освен това става ясно, че 40-те най-слабо развиващите се страни отделят по-малко от 0,1% емисии парникови газове. Доброволният им ангажимент към още по-строгите показатели показва, че дори най-бедните държави могат да прилагат мерки в подкрепа на климата.
Като цяло се наблюдава реализиране на заложените цели от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., става ясно още от доклада. Те обаче далеч не са били достатъчни, за да ограничат покачването на температурата до най-много 1,5 градуса по Целзий. За тази цел емисиите на парникови газове следва да бъдат сведени до нула до 2050 г. Това не е лесно, но е възможно.
Масовите ефекти от изменението на климата вече са забележими. Докладът оповестява някои от от тях - „необичайни горещини, наводнения, горски пожари и суша“, както и „изчезване на животни и растения“. Само през 2017 г. те са коствали рекордните 330 млрд. долара.
"Каскадните ефекти от изменението на климата унищожават националните икономики и засягат живота на милиони хора", пише още Die Zeit.
Последиците от глобалното затопляне засягат най-вече хората, които най-малко са отговорни за него.