Вероятно дишаме пластмаса отдавна

Микропластмасата е повсеместна: в дълбините на моретата, между зрънцата пясък в реките, във вечния лед , в нашите тела, дори и в бирата, приготвена според германския Закон за чистотата на бирата. Сега изследователите успяха да открият фините микрочастиците дори и в снега - в Баварските Алпи и запустели ледени блокове в Арктика. Находките в снега са ясна индикация за нов, по-голям проблем: Микропластмасата се разпространява във въздуха по целия свят, разкрива анализ на Линда Фишер за германския седмичник Die Zeit.

За проучване изследователският екип на германския институт „Алфред Вегенер“ сравнява проби от сняг от гъсто населени райони около Бремен и в Баварските Алпи с напълно изоставени места като арктически ледени блокове. Резултатът, публикуван в списанието Science Advances, е, че във всички проби се съдържат микрочастици от пластмаса. Както в Арктика, така и в населени места микропластмасата се състои най-вече от миниатюрни остатъци от бои, гума, бутилки или синтетичен текстил.

В гъсто населените райони концентрациите са били значително по-високи, отколкото в Арктика - повечето съдържат проба от периферията на шосе в Бавария с повече от 150 000 частици на литър разтопен сняг. Но също така прясно падналият сняг в далечния север съдържа микропластмаса в забележително високи концентрации, като се има предвид колко рядко арктически леден блок е достояние до хора, респективно и до пластмаса.

Микропластмасата се разпространява на хиляди километри до Арктика

Снегът има специално свойство, което учените са използвали в рамките на своето проучване: Докато замръзналите ледени кристали бавно падат от облаците до земната повърхност, те филтрират малки частици от въздуха, включително и микропластмаса. Ако намерите частиците в прясно паднал сняг, е много вероятно те преди това да са се движили във въздуха. Частиците в арктическия лед могат да идват от морската вода.

„Проучването показва, че въздухът, от който са се отлагали частиците от микропластмаса в снега, се оказва важен транспортен път на тази микропластмаса“, казва морската еколожка Мелани Бергман, водещ автор на изследването. По този начин тя може да достигне дори до най-отдалечените райони на нашата земя. Според Бергман е много вероятно частиците да се пренасят от вятъра на дълги разстояния. По-голямата част от тях, които достигат до Арктика, вероятно идват от Европа. Един поглед върху транспортирането на други видими частици на север прави това правдоподобно: Големите поленови зрънца за няколко дни се пренасят от Централна Европа до Шпицберген, а прахът от Сахара бива разпръснат поне на 3500 километра, т.е. до североизточния Атлантически океан.

Изследователите отдавна подозират, че в нашата атмосфера се разпространява микропластмасата, която попада в земята или се улавя от дъжд и снега.

Новото проучване не разкрива нищо за последствията от замърсяването с микропластмаса. Как пластмасовите остатъци влияят на екосистемите е предмет на редица текущи и все още не завършени изследователски проекти. Както показва проучването обаче, чрез дишането и валежите хората вероятно ежедневно поемат много повече микропластмаса в телата си, отколкото се смяташе досега.

Никой не може да каже със сигурност какво точно означава това за нашето здраве. Учените подозират, че замърсителите могат да се абсорбират от частиците и така да се пренасят в тялото чрез храна или въздух и да предизвикат възпаления и инфекции, както и че вдишаната пластмаса уврежда белодробната тъкан и дори би могла да предизвика рак, без обаче да има категорични доказателства за някоя от тези хипотези, т.е. засега те остават просто предположения.

Независимо от това, авторите на изследването настояват резултатите да бъдат взети насериозно. Те предупреждават срещу безразборно метене на прясно паднал сняг от пътища в природата. Голяма купчина сняг може да замърси почвата, сочи проучването.