Кога Великобритания обърка всичко?

Доскоро никой не очакваше Великобритания да изпадне в конституционна криза, още по-малко протести да обхванат цялата страна. Последните събития в Кралството обаче накараха италианската политическа система да заприлича на модел на спокойствие, а това не е нещо, което може да се приеме лесно, пише Фернандо Джулиано за Bloomberg.

Години наред всички се възхищаваха на парламентарната демокрация на Великобритания и нейните ексцентрични ритуали и вечни церемонии. Уестминстър беше модел, който да се преследва, а останалият свят завиждаше, наблюдавайки отчаяно качеството на собствените си политици.

Референдумът за Brexit и последствията от него разрушиха множество илюзии.

Между всички лъжи, изказани по време на кампанията за напускане на Европейския съюз, имаше един аргумент, който беше невъзможно да се отхвърли - желанието да се даде възможност на Уестминстър да има право на по-значителен глас, законите да не се приемат в далечна камара в Брюксел, а по-близо до вкъщи.

Всичко това звучеше толкова благородно. „Британците наистина се грижат за своя парламент“, смятаха хората. „Ако искат да понесат икономически щети и да рискуват по-ограничена роля в света с цел да имат по-голямо влияние над законите си, кои сме ние, за да ги обвиняваме?“

Сега обаче виждаме премиерът Борис Джонсън, който се опитва да заличи парламентарната демокрация, доказвайки сериозността си за Brexit без сделка. Перспективата за нови избори, които биха били третите за четири години, се увеличава в някогашния остров на политическа стабилност. Разбира се, има и прецеденти и правителството вижда това като единствения начин да докаже, че политиците уважават волята на народа.

Но не бива да се заблуждаваме, че за страни, които са преминали през мрачни периоди на диктатура, гледката на затворения парламент в такъв повратен момент е приятна. Това, че се случва във Великобритания, в Уестминстър, е изумително.

Британците имат и още една добродетел, която чужденците са се научили да ценят - прагматизмът. След всичко Камарата на общините, правителството и опозицията заключиха, че трябва да се стремят към търсене на решения чрез мирни средства. Със сигурност британските политици могат да се справят по-добре, отколкото да решат конкфликта като блокират работата на парламента.

А останалата Европа чака именно това.