Бомба със закъснител

Огромният лагер Ал-Хаул може да бъде видян от километри с неговите безбройни брезентови палатки в прашния пейзаж, в които се помещават разселени жени и деца на хора от терористичната организация Ислямска държава (ИД или ИДИЛ), пише Guardian.

Жените го наричат Джабал Багуз (планината Багуз), заради града на река Ефрат, където техните мъже са окончателно победени през март тази година. Това е място вътре в самия лагер, извън контрола на охранителите и населено основно с чужденци, където този ислямски „халифат“ продължава да живее. Оттук тръгват и семената на пропагандата, че ИД е жива и по-непобедима отвсякога.

„Това е бомба със закъснител и няма лесно решение“, казва генерал Мазлум Кобани от Сирийските демократични сили (СДС), поддържана от Запада основно кюрдска групировка, която в момента управлява повечето от бившите територии на Ислямска държава.“Дори и чужденците да се изпратят в къщи, мнозинството са сирийци и иракчани и без да бъдат подложени на дерадикализация, това ще е проблем и за в бъдеще“.

Доклади от Пентагона и ООН показват, че докато за ИД ще е невероятно да възвърне предишната си мощ в Сирия, то напрежението се трупа. Бойците на ИДИЛ лежат в кюрдски затвори или са се смесили с цивилното население в провинция Деир ез Зор и бившата столица на ИД Рака, а хиляди техни семейства са в Ал-Хаул. Според американски официални лица, лагерът се превръща в инкубатор за следващата генерация от ислямисти.

От 2016 г. насам в Ал-Хаул живеят около десет хиляди бежанци от Ислямска държава в Сирия и Ирак. След битката за Багуз тази година, лагерът е наводнен с още около 64 хиляди жени и деца, огромното мнозинство от които са свързани с терористите съвсем пряко. Всички те са охранявани от 400 души. Сред жените на ислямистите има и много отмъстителни, готови да нападнат всеки кюрдски войник, хуманитарен работник и въобще всеки в лагера, който не се подчинява на правилата, изисквани и налагани от ИД, както и заподозрените, че доносничат на СДС.

Според източници от лагерната управа поне две жени са били убити от най-радикалните елементи в Джабал Багуз. През миналия месец азербайджанка удушила 14-годишната си внучка заради отказа и да носи никаб. Язда, организация на язидите, също е докладвала за убита жена от този етнос в Ал-Хаул.

Притежанието на мобилни телефони не е разрешено, но две пропагандни видео-клипчета с деца, които се кълнат пред черното знаме на групировката, се появиха в интернет. Това, че са държани в горещи, претъпкани и нехигиенични условия от месеци насам се превърна в основна тема и повод за гняв в ислямистките социални групи.

Още по темата

Всеки втори германец смята, че страната не може да приеме повече бежанци

Крайната десница в Германия може да нанесе удар на нестабилната коалиция

Защо Ердоган промени политиката си спрямо бежанците?

„Не стига, че животът тук е толкова тежък, а и тези жени са чудовища“ казва друга обитателка на лагера Ал-Хаул, която отказва да каже името си. „Не мога да получа лекарства за болния си син, тоалетните са препълнени. И в добавка тези жени биха запалили палатката ти или пребили децата ти, просто ей така.“

Лагерът е ограден с бодлива тел и под контрола на СДС и местни полицейски сили, които независимо от своите автомати Калашников знаят кой реално държи силните карти вътре в лагера. Ядро от тунизийки, сомалийки и руско-говорящи жени издава заповеди до останалите в лагера. Кухненски ножове се крадат и се използват за атаки срещу войници на СДС. През последния месец един войник от кюрдските сили за е била убита и две други тежко ранени. Айлюл, шефката на женската охранителна част показва следи от ухапвания и казва, че това не се случва за първи път. „Най-зле е, когато карат децата да хвърлят камъни. Казват им, че сме убили бащите им и разрушили домовете им. Справянето с хиляди агресивни деца е много трудно“, допълва тя.

Гневът в целия лагер расте, доколкото иракчаните и сирийците от други части на лагера, избягали от ИДИЛ, също изпитват омраза към членовете и, били те жени и деца. В добавка идват и слабите доставки на храна и медикаменти, както и лошото управление. Има бактерии Ешерихия-коли във водата за пиене, хората живеят в ужасна жега и понякога студ в палатките. Липсват възможности за обучение на децата.
Повечето от обитателите на лагера са били жертва, извършвали са или са били свидетели на крайни жестокости, които са оставили дълбок отпечатък върху тях, особено върху децата. Липсва обаче специализирана помощ от психолози, както и програми за дерадикализация.

Навсякъде в лагера се ширят слухове за извършени изнасилвания, мъчения и дори убийства за органи, извършени от охраната. Тези слухове се подхранват и от факта, че лагера е бил неприспособен да приеме големия брой жени и деца, които напуснали Багуз през март, и ширещото се мнение е, че международната общност нехае ако те бъдат убити от бомби или мъчения. Тази среда е повече от отлична за всяка пропаганда на Ислямска държава.

СДС вече не смее да влиза в 12-хилядния чуждестранен сектор на Ал-Хаул, където опит за претърсване за оръжие довежда почти до избухване на въстание. При настоящата визита на Guardian в лагера, напрежението е осезаемо, а охраната отказва да слиза от бронирания пикап.

В лагерa могат да се вкарват и изкарват оръжия, хора и пари, независимо от усилията на охраната, казва Айлюл. През миналия месец пет от затворничните са подкупили охраната с 2000 долара на човек и избягали.

Съдбата на тези хора остава неясна, особено на чужденците, дошли в Сирия след 2014 г. за да живеят в халифата, прогласен от Ислямска държава. Сега те са нежелани обратно в страните си, особено европейците, които не желаят да подхранват страховете в обществата си, като прибират радикални свои граждани обратно. За рускоговорящите джихадисти от Кавказ и Средна Азия връщането у дома почти сигурно значи затвор, мъчения и/или смърт. Подобна ще е съдбата и на местните джихадисти, ако попаднат в ръцете на шиитското правителство в Багдад или в тези на режима на Башар Асад. Парадоксално, но Джабал Багуз изглежда като единственото място за много от тях.