През юни един китайски супер-танкер внезапно „изчезва“ в Индийския океан, след като транспондерът му бива изключен. Това не е първият кораб, изчезнал от екраните, които събират данни за трафика на търговски кораби в световните морета и океани, пише Guardian.
Администрацията на президента Доналд Тръмп е засилила усилията си да следи танкерите на най-голямата китайска държавна петролна компания в отговор на съмненията, че китайците подпомагат износа на ирански петрол въпреки санкциите на САЩ.
„Те прикриват движението си“, казва Самир Мадани, който е съосновател на TankerTrackers.com, пред вестник New York Times преди месец. „Просто не искат да се знае, че са били в Иран, толкова е просто“, допълва той.
Случаят с танкера Пасифик Браво, заподозрян за нарушение на забраната за износ на ирански петрол, е още по-интересен. След като транспондерът му бива изключен и уникалния му идентификационен номер изчезва, той се появява отново след повече от месец на кораб, записан в регистрите под друго име – очевиден опит за заблуда на проследяващите. Други китайски танкери, някои от които собственост на Bank of Kunlun, която е на Китайската държавна петролна корпорация, са използвали различни тактики. Някои са заснети от сателити да прехвърлят петрол от ирански кораби.
Всички тези събития показват една тенденция, която не може да не тревожи Белия дом – двама от външно-политическите му врагове, очевидно намират общ език и действат срещу него. Техеран, подложен на санкции заради ядрената си програма, получава свежи пари от Китай, който се намира в разгара на търговска война със САЩ. Начините Вашингтон да повлияе върху това и по-нататъшни действия на Техеран и Пекин не са много, извън военните опции, към които никой не би прибегнал. Двете страни открито отправят предизвикателство срещу политиката на Тръмп и подканят и други в региона да ги последват.
Вице-президентът на Иран Ешак Джахангири е заявил на китайска официална делегация, че Техеран очаква Пекин да е по-активен в покупките на ирански петрол.
„Тук имаме краткосрочно смесване на два различни казуса“, казва Али Ваез, анализатор в Crisis Group “основната причина, поради която Китай първоначално се съобразяваше със САЩ и намали вноса на ирански петрол беше надеждата им, че това може да им донесе дивиденти в търговските преговори. В момента, в който тези преговори се провалиха и Тръмп наложи мита, китайците възобновиха вноса на нефт от Иран".
Макар че засега опитите за нарушаване на американското ембарго изглеждат ограничени като размер, посланието е ясно – Китай може да отслаби или дори да разруши ефекта от американския икономически натиск върху Техеран, който да накара аятоласите да преговарят отново според американския план. САЩ междувременно наложиха нови санкции срещу китайската компания Жухай Женронг, която осъществява повече от 60% от търговията между Китай и Иран, „заради нарушаване на на американските закони чрез внос на суров ирански петрол“.
Китайската политика спрямо Иран в дългосрочен план има за цел да не се допусне смяна на режима в Техеран, за което в Пекин се опасяват, че е дългосрочната цел на Вашингтон, прикрита зад други искания.
„Китай вижда, че Иран е единствената богата на петрол страна, която не е под пряк или непряк контрол от Вашингтон и от тази гледна точка е много важна за Пекин“, казва Ваез. Но от друга страна, Китай се надява на позитивен изход от търговските преговори със САЩ, както и е необходимо да балансира отношенията си и с други важни страни в Близкия Изток като Саудитска Арабия, например.
Според Санам Вакил, изследовател в Чатъм Хаус, Иран и Китай не желаят да излагат на показ петролните си сделки, като това е и в синхрон със стратегията на Техеран да изгради мрежа за нелегални доставки на петрол на желаещите да заобикалят американските санкции. „За лош късмет на Тръмп, много от външнополитическите кризи са свързани пряко или косвено, а неговата възможност да им повлияе е ограничена“ казва още Вакил.
Според Али Ваез, износът на ирански петрол за Китай може да има и дискретна подкрепа в европейските столици, които желаят да задържат Иран в сделката за ограничаване на ядрената му програма, независимо от оттеглянето на Вашинфтон от нея. „Не съм сигурен, че администрацията на Тръмп има капацитета и стратегическото разбиране да свърже всички неща в единна картина. Твърде много от външнополитическите инициативи на Белия дом, включително Северна Корея и Иран, зависят от отношенията на Тръмп с Китай“, заключава Ваез.