Защо се карат Макрон и Болсонаро?

Сред десетките хиляди бразилци, които се спуснали в амазонската златна мина Сера Пелада през 80-те години на 20-ти век е и Перси Жералдо Болсонаро, баща на сегашния бразилски президент Жаир Болсонаро, пише Bloomberg.

Болсонаро-старши е един от многото свободни миньори, които живеят и работят в брутални условия и трудности в търсене на богатства. Начинът им на работа причинявал много замърсяване и увреждане на джунглите, където се намирала мината. Този аспект на бразилската психология е намерил дълбоко отражение и в сегашния президент.

„Златодобивът е треска, която е в кръвта“, казва той на среща с миньори от района през юли 2018 г. „Ние дължим всичко, което имаме на хора с дух като вашия“, допълва той.

Президентът на Бразилия е обект на международни нападки във връзка с пожарите в Амазония, като протести срещу унищожаването на джунглите и правителствените политики се провеждат и бразилските градове, и зад граница, плюс акции на знаменитости като Леонардо ди Каприо и моделът Жизел Бюндхен. Но миналото му – детството и биографията му на армейски офицер показват, че той по-скоро не би отстъпил. Първоначално Болсонаро отказа помощ от 20 милиона евро от Г-7, предназначени за борба с пожарите, като изостри размяната на реплики с френския президент Еманюел Макрон, който заяви, че ситуацията в Амазония е „международна криза“.

Всички индикации сочат, че и правителството на Бразилия стои твърдо зад президента като цяло, ако не и във всеки аспект на нападателния му стил. Има консенсус, че Макрон е преминал границата на допустимото с критиките си за Амазония, според трима източници, запознати с политическите настроения в най-голямата южноамериканска държава. Пожарите, които горят в момента в джунглите не се отличават особено от тези в предишни сухи сезони, казват те.

Макрон следва „до оттегли обидите, които отправи към мен“ преди всякакви дискусии за помощ за Амазония, заяви Жаир Болсонаро, като допълни, че предложените пари са заплаха за бразилския суверенитет. Наследил голяма част от отношението на баща си към джунглите, годините на Болсонаро в бразилската армия също са допринесли за това. През 17-ти и 18-ти век португалските колонизатори основават фортове в Амазония, от които произлизат днешни големи градове като Белем, Сао Луиш и Манауш. През 19-ти век, бразилския генерал Клаудио Рондон води военни експедиции, които да установят контакти с амазонските племена. Днес един от бразилските щати, опустошавани от огъня, носи неговото име – Рондония. Много от модерните проекти и съоръжения, направени в Амазония, водят началото си от военната диктатура, управлявала страната в периода 1964 до 1985 г.

Тази военна биография и наследство са породили у президента Болсонаро убеждението, че Амазония е бразилска, а не глобална собственост и ресурсите и трябва да се използват, а не да се оставят недокоснати в земята. Според него всеки чуждестранен интерес произлиза от желанието да се контролират минералните богатства на страната му, а не желание за запазване на екологията.

В този контекст, опитите на Еманюел Макрон да предложи решения за Бразилия отвън очаквано предизвикаха раздразнение. Болсонаро възобнови старата вражда между двамата, като определи действията на френския си колега като „безотговорни и ненужни атаки срещу Амазония“, часове след като Макрон отговори гневно на ироничен коментар по адрес на жена си.

Политиките на Жаир Болсонаро остават забележително постоянни през годините и се отличават от световното мнение по много въпроси. Докато последиците от промяната в климата стават все по-осезаеми, значението на джунглите и дъждовните гори е нараснало драматично в политическия дневен ред на света. Тук рискът за бившия бразилски военен е, че колкото повече упорства срещу международната реакция на ставащото в Амазония, толкова повече се увеличават рисковете за икономиката на страната заради поведението му. Франция и Ирландия заплашиха да блокират търговското споразумение между ЕС и Меркосур, чийто член е Бразилия. Финландия, сегашен ротационен председател на съюза, издигна идеята за забрана на вноса на бразилско говеждо месо и предложи въпросът да се обсъди на среща на финансовите министри през септември. За 2018 г. Бразилия е изнесла селскостопанска продукция за 13.6 млрд. долара за страните от ЕС.

„Франция и Ирландия прекалиха в изявленията си, като казаха, че може да блокират споразумението ЕС-Меркосур“, заяви бразилският земеделски министър Тереза Кристина Диас. „Бразилия се тревожи от горските пожари всяка година. Опортюнизъм е да се твърди, че това има общо със бразилските стоки“, добави тя. 

В случая става дума за чисто личностен сблъсък между двама души с голямо, ако не и огромно его и амбиции. Болсонаро намери мишена за агресивния си стил, а арогантността на Макрон е честа тема във френските медии. В случая обаче цената за тази караница са милиони хектари амазонски гори.