Пореден замразен конфликт се събужда в Африка

Най-дългото в света минно поле се простира на хиляди мили през Сахара, като буквално разделя на две един от най-тихите африкански конфликти. От едната страна са мароканската армия, а от другата – бойците на Фронта Полисарио, малка група от западно-африкански бунтовници, борещи се за независимост. За близо три десетилетия, няколкостотин сини каски от ООН осигуряват относителния мир по близо 3000-километровата линия за прекратяване на огъня, пише Wall Street Journal.

Според ООН, тази малка мироопазваща мисия е успех, но според Белия дом, тя е провал. Това е мнението на Джон Болтън, съветник по националната сигурност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Той е решен да постави началото на решението на този спящ конфликт и да принуди двете страни да сключат сделка, и да притисне ООН да подкрепи американския план.

„Тази администрация е ясна в желанието си ефективно да управлява ограничените ресурси у дома и в чужбина. Това означава, че не трябва ние и нашите международни партньори да сме замесени в десетилетни замразени конфликти“ е заявил висш източник от екипа на Тръмп.

ООН харчи повече от 6.6 млрд. долара всяка година за мироопазващи операции, от които мисията в Западна Сахара струва около 50 милиона долара годишно за 250 войници, разположени там. Усилията на Белия дом да разреши този проблем разбира се идват с рискове – ако сегашното примирие се провали, едно от малкото относително стабилни места в Северна Африка ще се превърне в поредното гнездо на Ислямска държава и/или Ал Каеда, които оперират в съседни страни и търсят всякакви възможности за експанзия.

През 1991 г. с посредничеството на ООН беше договорено примирие, което да спре сраженията между Мароко и фронта Полисарио в Западна Сахара, която беше испанска колония до 1975 г. В същата година движението Полисарио, основано от сахарски националисти, отхвърля мароканската окупация и обявява Сахарска Арабска Демократична Република. Така в последващите 16 години боевете отнемат живота на хиляди хора.

В договореното примирие Мароко задържа под свой контрол около две трети от оспорваната територия на Западна Сахара, като я огражда от останалите под контрола на Полисарио земи с близо 3000 километра стени, окопи, пясъчни берми и бодлива тел, пазени от 120 хиляди войници. Това крехко примирие, наблюдавано от символичния брой сини каски, продължава вече близо 30 години.

Според анонимни източници, за Джон Болтън този случай е лична кауза, за разлика от Иран, Северна Корея, Венецуела и Либия, които са истински горещи картофи за американската външна политика и в момента. Като служител на Държавния департамент през 1991 г., той е участвал в изготвянето на подписаното от двете страни примирие, и сега очевидно иска да доведе сделката до мирен договор, който да го замени. Болтън има няколко неуспешни опита да накара двете страни да преговарят за мир, при последния през 2005 г., като посланик на САЩ в ООН той заплашва с вето продължаването на миротворческата мисия в Западна Сахара. Явно и сега този инструмент е изтупан отново от праха.

Идеята на американската администрация е да се проведе референдум под егидата на ООН, на който живеещите в Западна Сахара да определят бъдещето си. Мароко за първи път от години насам сяда на масата за преговори с фронта Полисарио, макар и да се опасяват от американските пристрастия в случая. Според Рабат, Болтън иска да запише в биографията си създаването на нова африканска държава, след като администрацията на Обама договори независимостта на Южен Судан, символично обявена на 4-ти юли 2011 г.

За Вашингтон подобен мирен договор и изтегляне на миротворците на ООН от Западна Сахара ще е някаква форма на успех, след като досега зетят на Тръмп Джаред Къшнър не успява да накара Израел и палестинските власти да подпишат нещо, което по-малко да прилича на мирно споразумение. Дали този ход обаче няма да е просто разбутване на кошера, предстои да се види.