Климатичната криза застрашава изхранването на хората

Климатичната криза застрашава способността на земята да изхранва човечеството и свързаните с това рискове растат лавинообразно с покачването на температурите, пише Guardian.

Глобалното затопляне увеличава засушаването, ерозията на почвите и горските пожари, като същевременно намалява реколтата в тропиците и топи вечните ледове около полюсите, казва доклад на Междуправителственият панел за климатични промени, организация под шапката на ООН. (IPCC)

Понататъшно затопляне на климата ще доведе до драматични изменения на ситуацията в тропиците и екваториалните зони, с увеличение на глада и недостига на води, което би имало като резултат мащабни конфликти и миграционни вълни от едни от най-населените континенти на Земята – Африка и Азия. Големи горски масиви в Северното полукълбо също ще бъдат увредени, като пример за това са и мащабните пожари в Сибир това лято.

Според доклада, продължаващото изсичане на гори и промишленото животновъдство ще засилят ефектите на климатичната криза. Необходимото действие изисква възстановяване на колкото се може повече горски площи и рекултивация на терени, които да се залесят и намаляване на консумацията на месо от хората, според доклада на ООН. Изгарянето на изкопаеми горива като въглища и нефт също трябва да приключи, според IPCC, което поставя  цели икономически отрасли пред необходимост срочно да се реорганизират или направо да прекратят работа.

„Това е перфектната буря“ казва Дейв Рией, професор от Университета в Единбург „ограничено количество обработваема земя, увеличаващо се световно население и над това задушаващото одеяло на климатичните промени“

Увеличаването на температурата и интензивното земеделие още повече изтощава почвите и предизвиква засушаването им, на което се дължат и увеличаващите се пустини и пустинни области в Африка и Азия, но Америка също е изправена пред риск. Изчезването на цели животински и растителни видове намалява биоразнообразието и способността на Земята да се самовъзстановява, както се е случвало досега. Друг пример е Аралско море в Средна Азия, което на практика пресъхна, след като Амударя и Сърдаря, реките които го подхранваха, се използваха в продължение на десетилетия за напояване на памукови насаждения. В момента над 100 държави по света изпитват директно последиците от климата, а останалите са косвени жертви на явления като миграция, намален улов в океани и морета, наводнения, пожари и природни катаклизми с непознат досега интензитет.