Сериозен ли е Борис Джонсън за „твърдия“ Brexit?

Говорейки по принцип, когато правителство прави спешни планове, за да гарантира доставките на вода, запасява се с лекарства, управлява недостига на хранителни продукти, подготвя се за граждански безпорядък, отлага законодателни промени и използва тайнствени процедурни условия, за да остане на власт, нещата не вървят добре. За британския премиер Борис Джонсън обаче всичко това може би е само част от плана, пише Bloomberg.

Джонсън оглави кабинета миналия месец, заявявайки, че Великобритания ще напусне Европейския съюз (ЕС) на 31 октомври със или без споразумение. Оттогава насам правителството преразпределя финанси, премества граждански услуги, стартира „една от най-големите мирни публични информационни кампании, които страната някога е виждала“ или иначе казано шумно обявява готовността си да проведе „твърд“ Brexit в случай, че това е необходимо.

Тази отдаденост към саморазрушението обаче има определена логика. Тя би могла да предразположи ЕС към повече отстъпки в преговорите с Джонсън и осигуряването на ревизирано споразумение за начина, по който ще протече разводът между Лондон и Брюксел, с което и британският парламент да се съгласи. Или пък може да осигури на премиера по-кохерентно мнозинство след изборите. Разбира се, съществува и отдалечената възможност Джонсън да си мисли, че именно това е правилното нещо, което трябва да направи.

Каквато и да е неговата цел, „твърдият“ Brexit започва да изглежда все по-вероятен. Това обаче би значело бедствие. Раздяла без споразумение ще доведе до търговски безредия, транспортни затруднения, увеличаване на цените, потребителски запасявания, намалена инвеститорска активност и вероятно рецесия в Кралството само след няколко месеца. Публичните финанси ще бъдат опустошени, а нивото на безработица значително ще се увеличи. Според изчисления на самото правителство цената за този развод ще бъде огромна.

За разлика от уредения Brexit, “твърдият” ще значи години на трудни преговори без подкрепа и с малка надежда за възстановяване на ползите от членството в блока. Всяко ново споразумение ще трябва да получи одобрението на 27-те национални парламента в ЕС, които може би няма да са благосклонни към Кралството, което доведе до ненужния хаос.

По отношение на „връщането на контрола“... Сред малкото сигурни неща в процеса е, че британското влияние ще бъде отслабено в Евросъюза. Всяка потенциална сделка, която Великобритания постигне с ЕС, ще я направи зависима от правилата, имайки слаба роля при формирането им. Още повече, че Шотландия може би ще настоява за провеждането на референдум за независимост, като е вероятно и Ирландия да я последва. Дори Уелс задава въпроси по отношение на независимостта си. Това не е връщане на контрол, това е хвърляне надълбоко в непознатото.

Отчасти защото тази стратегия е видимо нелогична, правителството ще се сблъска с и трудности при убеждаването на хората в предупрежденията си. Според изследване едва 14% от малкия бизнес вече е направил плановете си за Brexit без сделка. От 245 хил. британски компании, които търгуват с ЕС, едва 66 хил. вече са подготвили необходимите митнически документи при оттегляне от блока.

Все пак все още има време, за да се избегне най-лошото. Може би опозицията ще се съживи, може би парламентът ще убеди Джонсън да блокира раздялата без споразумение. Междувременно шансовете за втори референдум намаляват с всеки час, въпреки че това остава най-добрият и най-демократичният начин за справяне с кризата.