През 2007 г. Китай е на върха на най-големия строителен бум в историята си. Точно в този момент и Жанг Жианг стартира и своята архитектурна компания – парите валят от проекти за жилищни комплекси и изложбена зала. В последно време обаче, докато икономиката се забавя и обемът на бизнеса му спада, Жианг не получава дължимите плащания навреме. В момента той събира китайският вариант на „записи на заповед“, от поне една трета от своите клиенти. „Преди не беше така“ казва той, „но все пак е по-добре от нищо“.
Със задълбочването на търговската война между Пекин и Вашингтон, което е нарастваща опасност за състоянието икономиката, която и без това изпитва осезаеми трудности. Все повече надежди се възлагат на частния сектор и на фирми като тази на архитекта Жианг, които да послужат като двигател за ново китайско икономическо чудо, пише New York Times.
Много от тези компании изпитват недостиг за свежи пари и вместо това повече от 200 милиарда долара под формата на „записи на заповеди“ и други подобни документи за отложени плащания циркулират в китайската финансова система, според данни на правителството.
В Китай не липсват пари, но китайските банки не са особено активни в кредитирането на частния бизнес, защото считат големите държавни предприятия за по-надеждни платци. Властите затегнаха кранчето на пазара на алтернативно кредитиране, който и без това беше в сянката на легалния бизнес и това съвсем пресуши източниците на свежо финансиране. Това накара все повече компании да издават на своите доставчици писма за отложено плащане. На свой ред тези доставчици използват тези документи за да погасяват свои разплащания към трети лица. Някои от фирмите, които имат силна нужда от пари в брой, продават подобни „записи на заповед“ за суми по-малки от стойността им.
Китайската финансова история показва, че всичко това може да има лош край. Преди две десетилетия, когато бумът на китайската икономика надминаваше всички прогнози, държавни предприятия издадоха подобни платежни документи на обща стойност 86 милиарда долара (по онова време почти една пета от китайския БВП) и на практика блокираха финансовата система до степен, че се наложи държавата да се намеси и да отпише много от тези дългове.
Тези записи на заповеди не са легални платежни средства. В повечето случаи, това са просто хартии с написано върху тях задължение за бъдещо плащане. На практика, това е огромно количество необезпечени и нерегулирани дългови инструменти, които заплашват да срутят целия финансов сектор на страната, ако не се вземат отново мерки. Фактът, че те се продават за по-малко пари от „номиналната“ им стойност, означва, че се е формирал и пазар на вторичен дълг, който също си остава нерегулиран и безконтролен.
Един от стълбовете на китайската икономика, секторът на недвижимите имоти, усеща свиването по-силно отколкото останалите. Предприемачите са превърнали тези платежни документи в паралелно разплащателно средство, за да отговорят някак на нуждите от пари в брой при свито кредитиране. Те издават записи на заповеди към свои контрагенти, които са принудени да ги приемат, защото иначе не биха получили парите си“. Понякога обаче научават, че тези документи не струват повече от хартията, на която са написани, просто защото компаниите нямат активи и банковите им сметки са празни.