САЩ налагат ембарго на Венецуела

Администрацията на президента Тръмп наложи тотално икономическо ембарго срещу Венецуела, което е на практика последната степен на икономически санкции, преди да последват военни действия. Освен срещу режима на Николас Мадуро, натискът е насочен и срещу съюзниците му, на първо място Китай и Русия, с чиято помощ той остава на власт в последните години, пише Wall Street Journal

Доналд Тръмп е подписал в понеделник президентска заповед, с която замразява всички венецуелски активи и въвежда забрана за трансакции от и към властите в Каракас. Това е първото подобно действие от 30 години насам срещу държава в Западното полукълбо, след като през 1989г. панамският диктатор Нориега беше свален от власт с военна интервенция. Сега Венецуела е в „команията“ на страни като Северна Корея, Иран, Куба и Сирия, срещу които също са наложени най-строгите възможни санкции.

След началото на тежката политическа и социална криза във Венецуела тази година, САЩ наложиха санкции на повече от 100 души от обкръженито на Николас Мадуро, както и на много компании, ръководени от тях. Тук попадат държавната петролна компания  Petróleos de Venezuela SA, Венецуелската банка за развитие и Венецуелската централна банка. Ембаргото освен това заплашва със санкции на практика всяко лице по света, физическо или юридическо, което прави бизнес или подпомага Мадуро и близкото му обкръжение. Според американски официални лица, ембаргото не е насочено срещу народа на Венецуела, като не засяга например парите, изпращани от работещи в чужбина венецуелци до техните близки.

САЩ имат десетки режими на санкции, регулации и заповеди на правителството и президента, които се администрират и прилагат от различни държавни органи и агенции. Някои се прилагат селективно, а други са по-всеобхватни, но сред най-строгата и пълна като обем ограничителна програми се счита ембаргото, което де факто има за цел да блокира икономиката на дадена държава.

Подобна стъпка срещу Венецуела се обсъждаше от администрацията на президента Тръмп от известно време насам. Освен това, Вашингтон се опитва да обедини колкото се може повече страни за изолацията на Венецуела, но Русия, Китай и дори Турция отказват да признаят Мадуро за нелегитимен и му оказват подкрепа. Особено важна е подкрепата на Пекин и Москва, които блокират всякакви действия на ООН с вето, а освен това снабдяват Каракас с нужната му икономическа и военна помощ, за да се задържи на власт.

През януари тази година САЩ признаха председателя на венецуелския парламент Хуан Гуайдо за легитимен лидер, и други 45 страни (сред които и България) последваха тази политическа и дипломатическа офанзива.

Джон Болтън, съветник на Тръмп по въпросите на националната сигурност, отбелязва, че в миналото е имало успешни ембарго върху Панама и Никарагуа, където те са довели до падане на местните диктатори, и тези мерки ще проработят и срещу Венецуела и Куба. Малка подробност е, че в Панама Нориега беше свален от военна интервенция на САЩ, а сваленият от власт в Никарагуа Даниел Ортега отново се завърна на власт чрез избори. Мадуро също се ползва с подкрепа сред определени прослойки венецуелци, като е спорно колко точно наброяват те. За да избегне опити за преврат и метежи от армията (каквито имаше в последните години), венецуелския лидер се обгражда с отряди от наемници – главно кубинци и руснаци, които са там като военни съветници. Други паравоенни групи, наречени „колективос“ също налагат официалната власт с терор и убийства на опозиционни лидери. Това беше и повод САЩ да обявят, че за посегателство срещу Гуайдо и семейството му ще държат отговорен лично Николас Мадуро.