Това е лятото на електрическите скутери в Европа. Великобритания и Ирландия, които все още ги забраняват, може би ще се окажат прави да задържат навлизането им, тъй като до момента нито едно правителство в региона не е открило начин, по който да ги регулира, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Американските компании за споделени скутери като Bird, Lime и Jump (дъщерна на Uber) се разрастват тази година в Европа. Тук те срещнаха конкуренция от местни стартъпи, каквито са базираният в Стокхолм Voi или берлинският Wind. Броят на електрическите скутери, плъзнали по улиците на Стария континент през 2019 г., остава невъзможен за определяне, а нашествието им започва да прилича много повече на напаст, отколкото на транспортно решение.
Германия разреши използването на скутери по велоалеите и пътищата през май, като ограничи скоростта им до 20 км в час. През следващия месец те станаха възможни за споделяне в Берлин. Към момента в града има около 5 хил. от тях, а едва 2 месеца след появата си бяха замесени в 40 инцидента, в които 6 човека получиха сериозни наранявания. Това е много по-висока честота на наранявания на превозно средство, отколкото при автомобилите.
Никой все още не е загинал по улиците на Берлин. Но Париж, които има около 15 хил. скутери, вече стана свидетел на първата катастрофа с фатален край: 25-годишен шофьор беше прегазен от камион през юни. Камион отне живота и на YouTube звезда в Лондон, където електрическите скутери иначе не са позволени. През май в Брюксел беше регистриран първият фатален инцидент с водач на електрически скутер. В тази катастрофа нямаше включено друго превозно средство – скутерите като цяло са трудно контролируеми по неравните пътни настилки и почти няма водачи, носещи каски.
Възможно е, разбира се, да възникнат много произшествия, защото водачите все още се учат как използват скутерите. Проучване в САЩ по-рано тази година установи, че 29% от всички наранявания са на потребители, които използват джаджите за пръв път. Но дори и така, има смисъл да се запитаме дали този нов начин на транспорт наистина е полезен за градския живот.
За да оправдае риска от карането си и хаоса, които скутерите създават за пешеходците, новият начин на транспорт трябва да реши даден проблем с мобилността – например за придвижване в „последната миля“ или да помогне на хората да стигнат до станция на метрото. Но електрическите скутери не се използват точно по този начин в Европа по редица причини.
Първо, те са достъпни само в някои бизнес зони – предимно в центровете на градовете, които така или иначе са добре обслужвани от обществения транспорт. В Берлин нито една компания, предлагаща подобен вид транспорт, не покрива целия град.
Второ, пътуването с електрически скутери е по-скъпо от превозването с публичен транспорт. В Берлин цената на 2,5 км возене е около 2,8 евро, като за същото разстояние, използвайки градски транспорт, пътник би платил около 1,7 евро. Дори споделянето на кола – нещо, което е повсеместно в германската столица, е вероятно да струва по-евтино за тези километри.
Все още остава неясно и до каква степен електрическите скутери заменят останалите превозни средства. Около 35% от потребителите на Lime в Брюксел посочват пред компанията, че са намалили употребата на личните си автомобили – спад, който грубо се доближава до независимо изследване, проведено по-рано в САЩ. За момента обаче нито един град не е отчел намаляване на трафика, дължащо се на възможностите на подобни алтернативни средства.
Със сигурност използването на електрически скутер обаче е чудесна възможност за туристите. Скорошно изследване във Франция сочи, че 42% от потребителите на електрически скутери са посетители от други градове, а 69% от тях обясняват, че ги използват, защото са забавни. Това поставя градските управи в спорна ситуация, въвеждайки забраната им. Някои страни като Полша, Италия и Словакия разрешават използването на електрически скутери без специфични правила, което всъщност далеч не значи, че не трябва да има регулации.
Остават надеждите градовете да успеят да насърчат повече туристи да ги разглеждат пеша. Дотогава случващото се в Европа е голям, хаотичен експеримент. За правителствата е по-удобно да наблюдават грешките на колегите си, отколкото да станат новатори по отношение на регулациите. Междувременно, гледайте къде вървите.