Забавянето на европейската икономика натисна алармата за глобалния растеж

Европейската икономика се забави отново, като нейните заводи плащат цената на увеличената несигурност в международната търговия, повдигаща опасения у Федералния резерв за влиянието на отслабеното глобално търсене върху американската икономика, пише The Wall Street Journal.

Забавянето в Европа е свежа индикация, че глобалната икономика отчита по-слабо второ тримесечие, имайки предвид загубата на инерция и в САЩ и Китай в трите месеца до юни. Опасността от глобално забавяне принуди редица централни банки, включително Фед, да осигурят нови икономически стимули или поне да обмислят подобен ход.

Гуверньорът на Фед Джером Пауъл сигнализира по-рано този месец, че икономическото забавяне в Азия и Европа е водеща причина за отслабване на паричната политика от централната банка, която се очаква да премине към намаляване на основния лихвен процент с около 0,25% след двудневното си заседание, приключващо в сряда.

Забавянето на икономиката в еврозоната през второто тримесечие увеличи възможността гуверньоът на Европейската централна банка Марио Драги също да обяви въвеждането на нови стимули през септември в опит да намали негативното влияние на спадовете в производствения сектор върху останалата част от икономиката.

Европейската икономика се забавя от началото на 2018 г. насам, въпреки че отбеляза леки ръстове през първото тримесечие на 2019 г. Данните, публикувани от европейската статистическа служба Евростат в сряда, показаха, че брутният вътрешен продукт на икономиките в еврозоната нараства с 0,2% през трите месеца до юни, което е свиване наполовина спрямо отбелязания растеж от 0,4% за първото тримесечие.

Спадът беше поведен от производствения сектор, предимно фабриките в Германия и Италия, двете икономики в еврозоната, които са най-зависими от сектора. Предстои Германия да публикува данните си за тримесечието, въпреки че нейните централни банкери също очакват по-скромен растеж. Вече стана ясно, че френската икономика се забавя за същия период, последвана от испанската, а италианската не можа да отбележи ръст.

„Виждаме, че клиентите правят краткосрочни, малки поръчки и тенденцията е да не се запасяват“, посочва главният изпълнителен директор на Arvedi Group. „Основният фактор е търговската война между САЩ и Китай, която носи страхове от повишаване на митата и увеличава несигурността. Несигурността е най-лошият враг на икономиката“, добавя той.

Останалите рискове

Търговската несигурност не е единственият враг на европейското производство. Автомобилните производители, борещи се с новите правила за въглеродните емисии, отчетоха спад в продажбите на нови коли с 3,1% за първите 6 месеца на годината в сравнение със същия период на 2018 г.

Напускането на Великобритания от ЕС също е източник на несигурност. Британците се насочиха към презапасяване, за да избегнат евентуални недостизи от европейските им доставки преди предишния краен срок за Brexit – 29 март. С отмяната на процеса обаче бизнесите в Кралството започнаха да разчитат на наличния си инвентар, което допълнително натежа на икономиката през второто тримесечие.

Друго притеснение за ЕЦБ е ниската инфлация, която падна до 1,1% през юли от 1,3% през предходния месец, като целта на централната банка е за ниво от 2%.

Ако намали лихвените проценти през септември, ЕЦБ ще се присъедини към немалкия брой централни банки, които предприеха подобни мерки, за да стимулират отслабения растеж, включително тези на Индия, Русия, Турция и Австралия.

Въпреки това някои икономисти се съмняват, че централните банки ще успеят да насърчат глобалната икономика десетилетие след последната финансова криза.