Колко уязвими са подводните кабели, които са гръбнака на интернет?

Преди повече от 160 години, на 29 юли 1858 г., два парахода се срещат в средата на Атлантика и свързват двата края на дълъг общо 4000 километра и дебел 1.5 см подводен кабел. Така, Европа и Северна Америка за първи път се свързват чрез най-новата тогава технология, наречена телеграф. Последвалите тържества и размяна на поздравителни телеграми ознаменуват края на едно усилие, продължило почти две десетилетия. Първото съобщение между Англия и САЩ, изпратено от кралица Виктория на президента тогава Джеймс Бюкенън, пътувало повече от 17 часа, средно по над две минути за всяка буква, предадена през Морзовата азбука.

Оттогава насам, скоростта на трансфер се е увеличила експлозивно, и последният поставен кабел между Билбао, Испания и американския щат Вирджиния предава данни със скорост 160 Терабита в секунда. Днес, съществуват около 380 големи подводни кабела в действие по целия свят, и тяхната обща дължина е над 1.2 милиона километра. Тези кабели са невидимата сила, стояща зад интернет, финансирани основно от технологични гиганти като Facebook, Google, Microsoft и Amazon. Повечето потребители по света, ползващи Wi-Fi и мобилни мрежи за достъп до интернет, често и не подозират за съществуването им. Парадоксално, но колкото повече безжични и мобилни мрежи влизат в експлоатация, толкова повече се увеличава трафика, пътуващ през подводните кабели, пише CNN.

“Хората са свързани мобилно и чрез Wi-Fi и просто не мислят и дори не разбират за съществуването на масивна плетеница от подводни кабели“, казва Байрън Клатербък, изпълнителен директор на Seacom, международна компания, чийто бизнес са точно подводните кабели, свързващи Африка и останалия свят.

Тези кабели се случва и да бъдат прекъснати, както например по време на урагани и други бедствия. Ураганът Санди, ударил Източния бряг на САЩ, което причинило срив в трафика на данни между Европа и САЩ за часове наред. Други бедствия са земетрсения и подводни свличания на земни маси.

Основната част от повредите на тези кабели обаче, които са около 200 годишно, се дължи на човешка дейност – най-често непреднамерена. Това са риболовни траулери, корабни котви и други подобни. Поставянето на подводни кабели е бизнес за милиарди, а всеки отделен проект често продължава с години. В избора на най-добри места за кабелите сред най-добрите опции са тези на големи дълбочини – колкото по-дълбоко, толкова по-безопасно за кабела и данните. Нещата стават по-сложни около бреговете и там, където кабелите се включват в наземната инфраструктура. Кабелите се изолират с кевлар, стоманени нишки и полипропилен срещу досег със скали и въздействието на водата, а в плитки води и често се закопават в изкопани на дъното траншеи.

Тежестта на тези подводни кабели също е огромна. Дългият 6600 километра Мареа кабел от Билбао до Вирджиния тежи над 4000 тона.

Прекъсванията се случват внезапно, и причините за някои от тях остават необясними. Това повдига въпроса за злоумишлената човешка намеса в световния обмен на данни. Според Байръ Клатербък обаче, за да се постигне наистина мащабен ефект в спирането на интернет за страна като Великобритания, свързана с над 50 кабела с Европа и Америка, трябва едновременно да се прекъснат повечето от тях, което е по силите на много малко световни сили. Освен това, повечето големи правителства имат и сателитни ресурси на разположение, които да ползват за критичните си комуникации.

Подслушването на подводните линии датира още от времената на Студената война, но с днешните фиброоптични кабели това става по-трудно, но не и невъзможно. Документи за подобни действия на американски и английски служби бяха изнесени от Едуард Сноудън през 2013г.

Действията на руския подводен флот също предизвикват опасения, доколкото много от тях са засичани необяснимо близо до зони с концентрация на подводни комуникации, заедно с шпионски (Русия ги нарича научно-изследователски) кораби, носещи специализирани мини-подводници и дронове на борда си. Китай също разширява възможностите на подводния си флот. Далеч по-тревожни за Запада обаче са опитите на китайски компании като Huawei (за която се счита, че работи тясно със и в полза на китайското правителство) да изграждат и експлоатират подводни комуникации по света. През 2017 г. Австралия блокира подобен проект за кабел между Сидни и Соломоновите острови.

Последният инцидент със секретната руска атомна подводница Лошарик също повдигна много въпросителни, повечето от които останаха без ясен отговор. Става ясно обаче, че освен фалшивите новини и фабриките за тролове, подводните кабели също могат да са част от информационната война – при това днес, а не в бъдеще.